Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в свойта самота.
Врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.
А т а н а с  Д а л ч е в

Смъртта подготвя хората и нежно
ги моделира в своите ръце.
Грижливо тя им страстите изцежда,
замрежва с бръчки морното лице.

И ти разбираш мъдро и спокойно,
че се смирява буйното море,
че те люлей на длани слънце знойно
и че така е много по-добре.

Не те затварят старите години,
не те зазиждат - ти в това грешиш.
Те само те обвиват със коприна -
в пашкула като буба да заспиш.

Александър Геров