- О, смърт усмирителна,
смърт утешителна, де си?
Морето бездушно мълчи.

Д. Д е б е л я н о в

Морето не мълчи бездушно.
Морето е самата смърт,
която своя пулс прислушва
в дълбочините на светът.

Там спят (сред адски ледни хали
и сред тайфун, що лес руши),
като кристали засияли,
успокоените души.

Александър Геров