Он стоит, задумался глубоко,
и тихонько плачет он в пустине.

М. Ю. Лермонтов

Напусна облачето златно
самотния планински връх.
И той за него дълго плака,
стаил от болка своя дъх.

Но и за себе си заплака
замисленият истукан,
видял как бавно грохва в мрака,
на прах пустинен разпилян.

Той плака също за земята,
която, спряла да цъфти,
безжизнена като луната,
на прах пустинен разпилян.

Той плака също за земята,
която, спряла да цъфти,
безжизнена като луната,
из Космоса ще се върти.

Александър Геров