Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ВЪЗМОЖНОСТ II

 

 

 

И стало безпощадно ясно:
жизнь прошумела и ушла.

 

А.  Б л о к

 

 

Парче месо с отрова глътва
и грозно кучето потрепва.
А гълъбката се превъртва
и тупва на земята мъртва -
с това животът се изчарпва.

 

Неподчиненото ни време
тъй неусетно ще отмине.
Но жадно въздух щом поемеш,
миг истински живот щом вземеш -
ти си живял милиард години.

 

Учи се на това. Стреми се
във всяко нещо да гориш,
в борба и труд да се унисаш
и да вибрира твойта мисъл
дори когато нощем спиш.

 

И трябва просто да живееш -
от нищо да не се тревожиш.
Като децата да се смееш,
но и понявга да копнееш -
разбира се, додето можеш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]