ЗАЩО II

Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там - навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?

А т а н а с  Д а л ч е в

За себе си живее всеки,
за себе си умира.
Върви по хиляди пътеки
и най-подир намира

едно местенце на земята -
в града или в полето, -
където уморен поляга
и стихва му сърцето.

Той във това сърце не може
(а то е вдъхновено)
като във кошер да положи
безкрайната вселена.

Не може той това да стори,
макар че много иска,
и си остават илюзорни
приятели и близки.

Умира сам. Туй е присъда.
Но ако е способен,
той може приживе да бъде
могъщ, щастлив, свободен.