На Иван Пауновски

Смъртта ме люлее на своите скути
и нещо красиво разказва ми тя:
- Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,
на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш
в земята, по корени и по листа,
при среща със близките ще се вълнуваш,
ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се,
когато един еделвайс разцъфти,
в листата му нежни да сбереш свойте мисли
и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

 
 
 
 
 

Александър Геров