От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот си носи
голямата тишина.

И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

15.V.1957

 

Александър Геров