Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

 

 

 

От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот си носи
голямата тишина.


И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.


Нашта земя - прашинка -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.


Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

 

 

15.V.1957

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]