Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ГОЛЯМАТА ТИШИНА
От дълбокия Космос, гдето вей хладина, като шепот си носи голямата тишина.
И звучи този шепот през нощта, през деня. Ти се вслушваш нелепо в голямата тишина.
Нашта земя - прашинка - жадна и в светлина, все не иска да свиква с голямата тишина.
Чуй, сърцето ти бие! Усмихни се в съня! Скоро ще те покрие голямата тишина.
15.V.1957
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!