Ние, хората на изкуството,
сме нещастни роби.

Ако не ти дойде публика на рецитала,
ще умреш от глад,
защото не знаеш нито да сееш,
нито да жънеш.

Ако не разсмиваш публиката в цирка,
ще те уволнят
и пак ще останеш гладен.

Същото се отнася за певците,
за артистите,
за кинематографистите
и за сатириците.

Една-едничка мисъл ни утешава:
че сме роби на народа.

 
 

Александър Геров