Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ОБРЪЩЕНИЕ

 

 

 

Вие, които още спите във материята
и ще отворите очи след десет хиляди години,
спомнете се за мен.

Аз бях страхлив, безпомощен, объркан.
Не можех да си служа с мащаба на
                                                              вселената,
да преработвам електричеството в плът,
във всяка жива твар да се превръщам
и да използвам мозъка като антена.

 

Не знаех точните размери на безкрайността.
И нямах още сили да се радвам на
                                                                 безсмъртието.

 

По всичко друго аз на вас приличах,
защото иначе не съществува смисъл.

 

 

1961

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]