Вие, които още спите във материята
и ще отворите очи след десет хиляди години,
спомнете се за мен.

Аз бях страхлив, безпомощен, объркан.
Не можех да си служа с мащаба на
                                         вселената,
да преработвам електричеството в плът,
във всяка жива твар да се превръщам
и да използвам мозъка като антена.

Не знаех точните размери на безкрайността.
И нямах още сили да се радвам на
                                            безсмъртието.

По всичко друго аз на вас приличах,
защото иначе не съществува смисъл.

1961

 
 
  Александър Геров