Аз съм писател.
Аз мисля върху човешките души
и върху своята душа.
Затова сутрин ставам в 10 часа.

Но днес станах в 5 часа.
Беше зима.
Беше студено.
Беше неприятно.
Беше грозно.
Всичко ми напомняше за ледниковия период,
когато човекът още не е съществувал.

Но ето тук-там блеснаха прозорчета.
Човекът се показа от тях
и скоро излезе на улицата.

И през локвите,
през преспите,
през калта
хората тръгнаха към трамвая.

Те се хвърляха като гроздове по стъпалата,
бореха се за дръжката,
за да стигнат по-бързо до работните си места.

Всички тези хора струват повече от мен:
и ватмана,
и кондукторите,
и пътниците,
Всички ме превъзхождат.

Ако не мога по друго да приличам на тях,
нека поне сутрин ставам в 5 часа.

Александър Геров