Иван Радоев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

НЕДЕЛЯ

 

 

      Не бях виждал много отдавна – една майка бие детето си...
      Медея, Касандра-пророчица, Венера Милоска, Голата Маха...
      Крещи, нанася тежки удари, танцува с отмъстителни токчета,
      размазвайки жълтото мозъче на изтървания сладолед.
      Да го оближеш!
      Да го оближеш!

       

      Детето се блъска –
      механична играчка в ръцете й,
      свива се като бръмбар под крилете си,
      смалява се и само очите му
      стават големи като очи.
      Надзирателката – упоена от власт,
      майката бие целия свят по очите.
      Упоена от власт...
      Упоена от власт...

       

      Спри се, жена!
      Петрарка е писал за теб!
      Ренесанси направихме от твоето тяло,
      животно такова!

       

      Движението беше регулирано.
      Пешеходците пресичаха правилно.

       

      Беше неделя – пееше църковният хор.
      Поетите пишеха срещу някакъв
      латиноамерикански диктатор... Това
      ставаше точно между Народното събрание,
      Академията на науките и храма паметник
      „Александър Невски“, в София, столица
      на Народна република България.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]