Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЧЕЛНАР

 

 

 

 

Ден от ден потайно млад челнар се губи;
морска самовила млад челнаря люби.

 

Люби го, задиря - челнчето му леко
влачи в Бяло море татък надалеко,

 

где в водовъртеж се сплитат глъбините
и скали се тъмни тулят под водите.

 

Тамо тя весла му със коси заплита,
и в очи му черни с влажен поглед вплита,

 

гледа го, заглежда и в вълни се гушне -
млад челнаря мами, млад чернарю шушне:

 

„Я пусни веслата, мой челнарю млади,
с мен ела във мойте бисерни палати,

 

тебе отреден е други дял световен:
отдих в следка нега, сладък сън любовен

 

тамо на скалите в цветното подноже,
чака те отдавна златоткано ложе,

 

сърмено възглаве, свилени постели -
и прегръдки в жалба зарад теб примрели.

 

Да познаш душа ми страст каква припира
и сърце безумно как за теб примира!“

 

Тъй му тя говори с своя глас омаен -
и вълни повтарят с ромона си таен.

 

А челнарят счумрен челнчето си кара...
Ето я пред него тя че го преваря

 

и с ръце си влажни към него посягва:
„Бягай - от честта си никой не убягва.“

 

Сепнато замахна той от всичка сила
със весло да сврасне морска самовила -

 

ала тя чевръсто сви и се отметна:
по вълните плясна - челнчето преметна;

 

и като преграбчи тя челнаря млади,
бързо го отвлече към свойте палати.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]