Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ДОМА

 

 

 

 

1. И слънцето грее, и пролетний вятър
            в листата зелени играй;
и спомени скръбни в душа ми се будят,
            далеч с тях душа ми витай.

 

Там, гдето е вечно в природата пролет,
            а зима вековна где трай
в сърцата на моите братя-човеци...
            Далеко - на родния край.

 

2. Умря далеч-далеко той
в незнайна чужбина̀
и неговата смърт - душа
не сепна ни една.

 

Да сепне... Кой е виноват,
че беше той херой!
А на херой паметта
кой днеска пази? Кой?

 

Душите злоба днес пои,
сърца - користен жад,
и братовата смърт е
за радост брату вест.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]