Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ГУРБЕТЧИЯ

 

 

 

 

Тежко болна стара майка
зарад своя син се вайка.

 

Три годин дете сирашко
как замина в пусто Влашко

 

по печала - гурбетчия,
и не се върна клетия,

 

нито книга пък допрати.
Где е? Как? Не се обади -

 

жив ли, здрав ли е, що прави?
Дали майка си забрави?...

 

Тъй се стара майка кае,
без да мисли, без да знае

 

зарад свойго милий сина,
че се връща от чужбина

 

и че той е близо вече -
от селото недалече.

 

Весел той върви из друма
и на кончето си дума:

 

„Бързай, коньо мой крилатий,
ей местата веч познати,

 

ей горицата, ей рида -
селото оттам ще видя.“

 

Бръзий кон сумти и пърха,
веч достига риду върха

 

и юнакът от седлото
вижда долу там селото,

 

къща бащина съзира.
В сладък блян сърце примира:

 

- Ето вече той си иди,
стара майка пак ще види.

 

Как ли тя ще го посрещне;
нейните сълзи горещи;

 

как ли тя ще се завайка!...
Бащин дом и стара майка

 

той веч няма да напусне.
В търговия ще се впусне:

 

със пари и име честно
всичко е за вредний лесно...

 

Вмиг наблизо огън ригна;
конят предница издигна -

 

и юнакът в кръв обгърнат,
като клас от сърп повъргнат,

 

повали се насред пътя...
Конят фукна из гората...

 

Зад шумака, из пусия,
лют изскокна харамия -

 

претършува той юнака,
па го смухна в гъсталака...

 

А клета му стара майка
все го чака, все си вайка...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]