Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

НА ХАДЖИЛЪК В КОША

 

 

 

 

Завърна се Дели Мую
от Медина хаджия;
завърна се кьорав, кьопав,
надве-натри, клетия.

 

Събраха се комшииите,
и роднини, и свои:
„Хош гелди, бре, Дели Муйо,
що те слете, какво е?

 

Оттук тръгна за Медина
и ихтибар, куражлия -
а се върна кьорав, кьопав
и опърпан хаджия!“

 

Отговаря Дели Мую:
- Писана ли й белята,
комшулар, ще ви халоса
чак в Медина по главата.

 

Гавази ме настигнаха
къде Стамбул по друма;
ех, нали сме все човеци -
от дума, та на дума,

 

ще тъй било, онъй било,
таз добра, таз лоша...
А вечерта, не щеш ли ти,
Дели Мую спа в коша.

 

Спа... Комшулар, Бог да пази
таквоз спане да спите -
и сега са месата ми
кървави от торбите.

 

„Бре защо пък, че как би тъй
да те слете таз блажа?“
- Тъй биде, а защо биде:
кажете ми да кажа.

 

Аллах реди, Аллах знае...
В коша станах хаджия;
за три дена девет пъти -
бой, пердах на сирмия.

 

Глави клатят комшиите
и чудят се на чудо,
акълът им не го хваща -
„лобут - така залудо?!“

 

Не ги слуша Дели Мую,
а нататък пак зина:
- Ден за ден, ей дойде зима,
дойде зима и мина.

 

Дохождаха ефендета
и бръснати кятити:
питат, пишат, а лобутът -
кат берекет се сити.

 

Доживях и надве-натри
пред кадия да ида;
божем гледам с очите си,
а с очи го не видя.

 

Кадията и друг един
прокопсаник лафлия
на кавга го удариха -
сякаш чинат давия.

 

Сахат речи, два ги речи
кавгата им да трая -
обърна се кадията
къде мене със тая:

 

„Янглъш-олмуш... хай върви си;
всичко било залудо...“
Глави клатят комшиите
и чудят се на чудо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]