Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЛУДА ГЛАВА

 

 

 

 

Ех, кривнат е моят самурен калпак
            над гордо чело,
отдолу подкрепя го черен мустак,
            завит на витло.
Знам, който ме срещне и види, ще каже:
- Донявга въжето тоз син ще омаже. -
            И думи на свос
            ще смъкна под нос:
            - Ех, луда глава!
Светкавица поглед под облаци вежди,
по дявола мойте разсяха надежди,
            но грея ми пак
            той в нощния мрак...
            - Ех, луда глава!
Прощавай, изгоро, зора зазори -
            довечера пак!
На малкото прозорче свещ да гори;
            то нека е знак,
че вкъщи са всички дълбоко заспали,
мъжът ти недъгав, дечицата мали.
            През стобора аз
            ще скоча тогаз.
            - Ех, луда глава!
Каза̀ ли му някой, досети ли сам,
            но ей изведнъж
в градината долу изварди натам
            ревнивият мъж.
Ей пушка се пукна - и как да се случи -
куршумът не мене, а нея улучи...
            През стобора аз
            се метнах завчас -
            и туй за това!
На утрото домът бе в черно обвит;
            оттамо минах.
            В кръчмата свърнах...
По дявола! Спомен от младост честита,
чер спомен - сега ли найде да ме слита!
            Как сърце копней!
            Кръчмарко, налей!
            - Ех, луда глава!
Нахлупен е моят самурен калпак
            над гордо чело,
отдолу подкрепя го черен мустак,
            завит на витло.
И хората мислят: „Нехайника недни!“
Комуто е драго - в душа да погледне,
            та нека тогаз
            да викне и с глас:
            - Ех, луда глава!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]