Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

МАРИЙ И СУЛА

 

 

Ахмед, Мехмед, все за захмет.
Народна пословица

 

 

С у л а

 

О, мой народе, порабощений,
как тъй позволи, как тъй допусна
над правдините твои свещени
Марий да тури десница гнусна!
Секна ли в тебе кръв благородна
и ти си днеска раб малодушен,
духом отпаднал, тих и послушен?
Ставай! Минута днеска е сгодна -
махвай тогава паламник Марий,
предател старий!
                                   Аз да дода
на власт - да видиш почет, свобода!

 

 

Н а р о д ъ т

 

Долу тоз Марий! Долу таз черна
твар, злопрокобна и злонамерна!
Долу народний този предател!
Сула да дойде - наший приятел.

 

И падна Марий... С воля народна
Сула след туй се до власт домогна.

 

*

 

Първата стъпка, първата дума:
„Власт е в ръце ми! - Сула издума. -
Нея ми даде в ръце народа;
кой знае, утре нова изгода
ще го полъже да я отнеме.
Некя усиля, догде е време...
Свикнал с свобода - звяр е народа!
Аз пред нозе си ще го приуча
да се помилква - хрисимо куче.
Моя е сила!... Стига да смеят
да се опират! Да присмиреят
ще ги накарам скоро-наскоро...
Има изгнанье, има затвори...
Тамо неволи нека се каят
тез, що не искат да припознаят
моята сила, моята воля -
аз награждавам, бия и коля...
Нека изгинат... не ща да зная!
Тяхната обич аз не желая:
обич народна - дрипел негодна!
Народ - хетера... где с кого свари...
Днес с мене ляга, утре със Марий...
Малко ми трябва мене да зная
туй, що бленува и що желае
                                   от мен народа:
моят девиз е - мойта изгода!
Бийте, трепете! В кърви да плава
всичко... Аз искам кървава слава!“
Той сам подаде примерът първи...
Бликнаха буйни порои кърви;
участ злокобна всички налегна
и от стенаня въздухът екна.
В кърви отънал, в грозна несгода,
скупом настръхнал, скокна народа
с сетни усилия: „Долу тоз Сула!
Кръвник, изменик, гнусен предател,
твар, в престъпления грозни оплула!
Марий да дойде, наший приятел!“

 

И падна Сула... С воля народна
Марий на власт се след туй възмогна.

 

*

 

Първата стъпка, първата дума:
„Власт е в ръце ми! - Марий издума. -
Нея ми даде в ръце народа;
кой знае, утре нова изгода
ще го полъже да я отнеме -
нек я усиля, догде е време...
Свикнал с свобода - звяр е народа!
Аз пред нозе си ще го приуча
да се подмилква - хрисимо куче.
Моя е сила!... Стига да смеят
да се опират! Да присмиреят
ще ги накарам скоро-наскоро...
Има изгнанье, има затвори...
Тамо в неволи нека се каят
тез, що не искат да припознаят
моята сила, моята воля -
аз награждавам, бия и коля...
Нека изгинат... не ща да зная!
Тяхната обич аз не желая;
обич народна - дрипел негодна!
Народ - хетера, без срам, без було...
Днес с мене ляга, утре със Сула!
Малко ми трябва мене да зная
туй, що бленува и що желае
                               от мен народа:
моят девиз е - мойта изгода!
Бийте, трепете! В кърви да плава
всичко... Аз искам кървава слава!

 

И сам подаде примерът първий...
Бликнаха буйни порои кърви;
участ злокобна всички налегна
и от стенаня въздухът екна...
Стене народът, стене клетия,
в робство и кърви втънал до шия.
Глухо и страшно дрънкат окови,
глухо въздишат черни робове:
свиват се мълком, мълком и плачат
и безнадеждно игото влачат...
И да се борят - що ли да сторят?
Марий и Сула - сърца изгода:
същата участ чака народа!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]