Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

 

 

 

 

От ясни небеса към долний тъмен свет
посред нощ се втурна звездица с бърз полет.

 

*

 

Дойде уречен час оттука да възлезни
душата праведна в пределете небесни...

 

- Тя дълго, чужденка, в тъжовний мир блужда
и духом в чистота безропотно страда

 

на тъмния живот във вихъра злокобний,
сред рев на зверове и смях на хора злобни...

 

А все не угаси сред тях и зла превара
нетленний пламък на спасителната вяра;

 

че в ужаса свещен на своята тревога
утеха черпеше в молитвите към Бога.

 

И Богу домиле; и Той от небесата
изпратил ангел свой да прибере душата...

 

*

 

И този ангел благ опази тъмний свет
на ясната звезда в минутния полет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]