Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПАМЕТНИК

 

 

 

 

Издигнаха ми паметник... в мечтите
какъвто сам не можех да мечтая.
С унесен поглед гледайки към края,
зад тихий край на дните,

 

омраморен се виждам в него ази,
десницата си сложил на сърцето,
през земни дни едничкото, което
духът ми бодър спази.

 

С това сърце престрадах аз тъгите
и радостта на свойто смътно време,
на красота и обич сеещ семе
за жетва в бъднините.

 

И виждам аз край мене да минава
со поглед ведър и открито чело
нов род, възхитен зарад мойто дело,
и чест да ми въздава.

 

И чявам аз: „Ти паметник издигна,
учительо, най-хубав на земята...
Ти паметник си дигна нам в сърцата -
и висшето постигна!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]