Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПЛЕННИЦИ

 

 

 

 

През шумните белградски улици, там,
          спокойно и в строй наредени,
под тръбните звуци на българский марш
          вървяха войници пленени.

 

Припира отвред многолюдна тълпа;
          че бързаше всякой да види
пленените. Бясно пред тях и зад тях
          се сипеха кръвни обиди.

 

Ей пътем ге срещна един офицер
          и бодрий им изглед го сепна:
„Нима са пленени и робье това? -
          възчуден, той тихо пошепна. -

 

В неволя как стройно те бодри вървят
          и гордий си поглед не снемат;
не робье - те сякаш идат на щурм
          Белгра̀дский твърдел да превземат.“

 

В шинела си сгуши се той - и мълви,
          потърсен от мръсните глуми:
„При Сливница ето кой дях надделе
          над нашто херойство на думи.“

 

А тръбните звуци далеч и далеч
          низ улици шумни ечаха
и гордо под такта на българский марш
          войниците пленни вървяха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]