Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПОП ЯНАЧКО

 

 

 

 

Помина̀ се поп Яначко,
в лошо време се помина -
в безпокойна и усилна,
и безплодна зла година...

 

И откриха се пред него
дверите на рая Божий:
кроткий старец ником падна
пред господево подноже.

 

- Що е, старче - благий Господ
тихом стареца запита, -
нещо ядно да не тегне
на душата ти честита?

 

Изповядай всичко, всичко,
без утайка, страха ради...
И подзе се поп Яначко,
и брада си попоглади.

 

Той пред Бога заразправя
патилата на народа,
тежките му скърби, нужди,
черната му зла несгода.

 

„Чуждо копеле дошло е
с дълъг нос, а с памет къса:
чужда рода меретинска,
венгеро-французка помет.

 

С сквернословия глумливи
черкви божи осквернява
и подига брат на брата
и народа развращава.

 

Кат от хала меретинска
писнал е народът кански
от наредбите му диви,
от делата му душмански.

 

Не шега е - пет години
откак зле народът страда...
И единствено спасение
сал от теб се вече нада.

 

Тъй-онъй - а трябва с време
да се спре таз зла превара,
че в народа неч пропада
в тебе крепката му вяра.“

 

- Вярата пропада, казваш? -
строго Господ проговори. -
За безверните - повраг -
нищо аз не мога стори.

 

Що да сторя - той народ е,
няма л`ръце - да се бори?
Едно копеле не може
от престола да събори?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]