Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1907

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

РИМЛЯНКА

 

 

 

 

„И старий вълк с оръфаните псета
е в заговора?!“ — кипна грозний цар...
И нея нощ нечакано сполетя
едни отрова, други лют ханджар.

 

Ей ликторите царски се в тъмата
промъкнаха и в Петусовий двор —
обречена й на старий вълк главата
на ликторския стоманен топор.

 

И Ария, жена му, първа схвана
злокобните им стъпки и мълва;
и гордо тя пред Петуса застана,
отчаяно обронил сам глава:

 

„Последен миг... Един изход остава
за истинския римлянин — смъртта.
Умри! Спаси неопетнена слава
с непоругано име в вечността!“

 

И тя сама ханджара му подаде —
но не пое го той. А в същий миг
се счу, отвън под тъмните аркади,
на ликторите настървений вик.

 

Ханджарът блясна... Ария, обляна
във кърви, се на пода повали:
„Земи, земи го... Смъртоносна рана
от собствената ръка не боли!“

 

Изкъртени вратите полетяха...
Но в стаята, при факелния плам,
когато стръвни ликтори влетяха,
завариха два мъртви трупа там.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]