Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

РУДОЛФ И МЕРИ

 

 

 

 

Две свещи мъждеят слабо
в спалнята на лесничея
и на мобилите тъмни
бледнолилав цвят разливат.

 

На дивана е седнала
баронеса де Вечера,
а при нейното подножие
е австрийският наследник.

 

На ръка чело подпряла
баронесата тъжовно,
и наследнику Рудолфу
мили, скръбни думи дума:

 

„Ненагледний мой Рудолфе,
всичко вече е известно -
и да спазиш свойто име,
мене ти ще ме напуснеш;

 

ще напуснеш таз, която
всичко жертвува за тебе
и от теб под тежко сърце
носи рожба неродена.

 

Ти ме любиш - туй го зная,
но любов какво ли значи
за наследник? По̀ му й скъпо
мнението на народа!

 

И сама аз ще остана
с свойта зла, престъпна участ.“
И задръсти порой сълзи
баронеса модрий поглед.

 

Скокна принц Рудолф чевръсто,
баронесата прегърна,
в али устни я целуна
и така й проговори:

 

- О, прекрасна моя Мери,
остави тез думи ядни,
безосновни думи... малко
люби, който се съмнява.

 

Аз, австрийският наследник,
от престола се отричам,
но не се отричам нивга
аз от теб, от твойто сърце!

 

Аз, австрийският наследник,
от живота се отричам,
но не ща се аз отрече
никога от любовта си.

 

Нек светът що ще да казва,
аз те любя, нежна Мери,
и със смърт любов заплащам -
знай да мре тоз, който люби!...

 

„О, Рудолфе, мой прекрасний,
плашат ме тез твои думи.
Що ме нине толкоз нежно
те прегръщаш и целуваш?

 

Странен плам грей в твоя поглед!“
- Пламъкът на любовта е.
Той за сетен път изгрява,
той изгрява пред смъртта ни.

 

Няма други край за нази
подир нашта обич, Мери -
освен смърт. Не отговори
баронесата Рудолфу.

 

Призори, когато влезе
в спалнята си лесничея,
баронесата и принцът
свари мъртви на дивана.

 

Бяла пяна бе засъхла
баронеси на устата,
черна кръв се ощ струеше
по Рудолфовото чело.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]