Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ВАЛТАСАР

 

 

 

 

Сгъсти се нощ над Вавилон.
В сияйний трем, на Сардов трон,

 

пирува гордий Валтасар.
Гъмжи около грозний цар

 

тълпа сатрапи и раби;
гърмят литаври и тръби,

 

та целият палат кънтей.
И вино се без мяра лей

 

за чест на земний полубог...
И на рабите, горд и строг,

 

викна̀ пияний цар тогаз -
да донесат във същий час

 

пленените от божий храм
съсъди. И с безумен плам

 

в очи вдигна свещений ссъд
с наздравица... Но на часът,

 

обзет от ужас, потръпна̀ -
отвъд, на тъмната стена,

 

ръка незнайна се яви
и думи огнени изви

 

за миг: Мени, Фекел, Перес...
И ни един, между онез

 

събрани - сир, нито халдей -
не смогна да ги проумей.

 

И пред смутений Валтасар,
дарен със ясновидна дар,

 

изстъпа млад юдей левит
и каза: „Царю именит,

 

М е н и   злокобна мисъл тай -
на твойто царство дойде край!

 

Ф е к е л   - в свещената си мъст
към теб е Бог насочил пръст!

 

Последна грозна реч:   П е р е с -
убит ще бъдеш ти нощес!...“

 

И още нея нощ ханджар
в гърди прониза гордий цар.

 

А призори градът видя
как трона друг цар завладя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]