Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ВЕЧЕР

 

 

 

 

Зайде ли слънце на запад, зад тъмните горски вършини,
ясния пурпурен отблеск на модрото небо
мило е мене да гледам - за миг с тишината вечерна
някаква кротка вричовна отрада прилива в сърце ми -
чудно вселява някакъв дух на примиренье.
Земните скърби, упорните битви световни -
бреме на грижи, в които животът е тъй безотраден,
ази забравям. И трепва на устни молитвосмирени:
„Боже всеблагий, що отредил си премъдро тъй всичко,
ти, като дар свой особен що дал си животът на човека,
дай, о, мой Боже, отдих от грижи,
да проумей хубостта на таз вечер!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]