Hristo Smirnenski

поезия в превод на хърватски

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Gavroševa braća

 

Hristo Smirnenski

 

 

    Ti sav si skovan od zlobe,
    o bučni i razvratni grade,
    i tvoje električne lampe
    uzalud tako praznično rade!

     

    I svaku večer danonoćno
    ti vidiš siromašnu mladost
    i tu nepravdu nezasluženu
    i na licima iscrpljenost.

     

    Sudba ih rano prevari,
    život im ščepala svima
    i evo ih: stoje na uglu,
    s običnom kapom nad očima.

     

    Što im daješ od raskoša svoga
    ti – toliko darežljiv prema nekima,
    a prema bezdomnim Gavrošima
    okrutan od mladosti rane?

     

    Pred tvojim blještećim izlozima
    često oni stoje nagomilani
    s toliko tuge u grozničavim im očima,
    s toliko patnje prikazani!

     

    No krenuše oni nadalje ogoljeni,
    s plahim uzdasima iz usta,
    a izlozi tako ispunjeni
    s bezboj željenih predmeta...

     

    Ti sav si skovan od zlobe,
    o bučni i razvratni grade,
    i tvoje električne lampe
    uzalud tako praznično rade!

     

     

     

    ---

     

    Превод от български на хърватски:

     

    Vladimir Vojnović

     

     

     

    На български език:

     

     

    Братчетата на Гаврош

     

    Христо Смирненски

     

     

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

     

    Че всяка вечер теменужена
    ти виждаш бедните деца
    и обидата незаслужена
    по изнурените лица.

     

    Съдбата рано ги излъгала,
    живота сграбчил ги отвред
    и ето ги: стоят на ъгъла,
    с прихлупен до очи каскет.

     

    Какво им даваш от разкоша си
    ти - толкоз щедър към едни,
    а към бездомните Гаврошовци
    жесток от ранни младини?

     

    Пред твоите витрини блескави
    накуп застават често те
    и колко скръб в очите трескави,
    и колко мъка се чете!

     

    Но тръгват си те пак одрипани,
    с въздишки плахи на уста,
    а тез витрини са обсипани
    с безброй жадувани неща...

     

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. декември 2010 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]