Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ИСПАНИЯ

 

 

Какво бе ти за мене? –
                                           Нищо. –
Една загубена страна
на рицари и на плата.
Какво бе ти за мен? –
Огнище
                на някаква любов жестока,
която диво се опива
                       от кръв
                                     от блясък на ками,
от шлагери
                              и от китари
от страст,
                             от ревност
               и псалми.

 

Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.

 

Сега горя, сега се радвам
на всеки боен твой успех
и вярвам в силата ти млада,
във нея свойта сила влех;

 

сега се бия до победа,
в картечните гнезда прикрит,
из улиците на Толедо
и пред стените на Мадрид.

 

Един работник с синя блуза
до мене прострелен лежи
и под каскета му нахлузен
неспирно топла кръв струи.

 

Това е мойта кръв, която
тревожно в жилите шуми;
и аз познавам тоз приятел
от ланкаширските котли,

 

където двамата с лопати
работехме на обща пещ,
и нямаше стена, която
да спре младежкия копнеж...

 

Спи, мой другарю, спи спокойно
под кървавите знамена. –
Ще мине твойта кръв във мойта
и после в цялата земя.

 

И тази кръв сега протича
в заводите от град във град,
вълнува, движи и увлича
селата в общия парад –

 

на упоритата надежда,
на смелостта и на труда,
на суровата неизбежност,
на кървавата свобода.

 

Тя днес издига барикади,
налива в жилите кураж,
крещи, безумна в свойта радост:
„Мадрид е наш!
                             Мадрид е наш!“

 

Светът е наш! Не бой се, друже!
И всяка молекулна част
е наша.
Под небето южно
ти спи
               и вярвай,
                                  вярвай в нас!

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]