Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПРОЛЕТ

 

 

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

 

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

 

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

 

Тя пита: „Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?“
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

 

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

 

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]