Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан Рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

 

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

 

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

 

Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]