Иван Вазов

„Чичовци. Галерия от типове и нрави български в турско време“

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът

 

 

        Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя.
        - Чети даскале, тая книга! - каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.
        Възцари се общо мълчание. Лицето на учителя, неприятно похлупено от дълбокия фес на X. Смиона, от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго по-опасно откритие трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен. Той пое хартията, която трепереше в ръцете му.
        Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни.
        Всички го гледаха с разтупани сърца.
        Беят беше изпулил страшно очи.
        Учител Гатю вдигна очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той се засмя.
        - На, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! - измърмора Селямсъзът отчаяно.
        Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено да не би да се смеят другиму и смехът се усили.
        Смаяният бей захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама.
        - Е кажи, даскале, какво пише и кой образ е там - попита Карагьзоолу, когато смехът утихна.
        - Образът на бай Ивана Селямсъза - отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.
        - Хе, Фарлам кому казваше? - извика възхитен Копринарката.
        Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество, и че искал да му опропасти къщата, затова го написал в „прокламацията“.
        - Каква прокламация? Това е сатира! - каза учуден учителят:
        Тази дума беше общопозната тогава, защото често се пръскаха паскливи, които наричаха „сатири“. Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис: „Селямсъз настоятел училищни, за многая лета!“
        - Бей ефендим - развика се пак Селямсъзът, - аз правда искам тук!... Тоя Тарилйом ми почерни честта - да ме качи на гъска; аз храня деветнайсет гърла и съм изморил досега осем аждерхана, и не на гъска, а на магаре не възприемам да се кача!... На̀, виж го как се смее! Е каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели или за въже?
        Карагьозоолу му махна с ръка да млъкне.
        - Виж, Селямсъз, Варлаам не е писувал това.
        - Как не е? Кой не е? Той ли не е?
        - Виж, тука, на другата страна пък и него са написали, че езди на бухалка... На̀, чуй какво му пишат и нему: „Тарилйомът, настоятел училищен, Бог да го прости!“
        - Как? Има ли това? - изкрещя засмян до уши Селямсъзът и надникна над сатирата. - Ах, Тарилйом, Тарилйом! Виж му муцуната - прилича на умряла коза.
        Варлаам се позна в сатирата, изгледа зверски Селямсъза и се изгуби из навалицата.
        Между това Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от първенците. Но беят, комуто тая комедия досади най-после, спогони го с мексиканеца. Селямсъзът тогава видя, че процесът се е свършил, и побърза да се намери извън конашката порта.
        Но едвам беше преминал до кръчмата на Мирката и поздравил само осем души, застигна го заптие и му обяви, че по заповед на бея тази нощ ще лежи в затвор.
        От Варлаама поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството.
        Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. По една случайност, образът на Селямсъза там имаше огромна прилика с образа на Тотя войвода, както го изобразяваха проникналите и тука бунтовнишки картини.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]