Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         П л о в д и в,   п е т ъ к,   5   ю н и й   1881

 

         ПОСЛЕДНИТЕ ТЕЛЕГРАФИЧЕСКИ ДЕПЕШИ ИЗ СОФИЯ потвърдиха новината, че князът с един указ назначил вече 15-й юний да бъде денят на изборите за Велико народно събрание, що ще стане в Свищов.
         Самото народно събрание ще се свика на 1 юлий.
         И така остаят още десетина деня до фаталний час, в който ще се разбере чия ще бъде победата на 1 юлий: на князът или на народът?
         15 юний е наистина ден фатален. Дотогава ний ще се надеем, ще треперем, ще очакуваме с разтупани сърца, за да чуем резултатът на изборите. Ще треперем, казуваме, защото има място за треперание и за страх.
         Ако княз Александър подир прокламацията си от 27 априлий, колкото поразителна по внезапността си, толкоз и рицарска по откровенността си, оставяше народът свободен да помисли върху положението и върху поведението си занапред; ако след като каза: „не мога да ви управлявам по тая конституция; искам да я измените така и така, ако не, отивам си!“ - беше оставил населението да се произнесе свободно чрез представителите си във Великото народно събрание какво му е по-мило: конституцията ли, която го прави свободен народ, или князът, който го прави противното; ако князът да се бе отнесъл по-честно и да се беше възвисилнад партиите и човеческий егоизъм, тогава нямаше защо да треперем. Чувството на самосъхранението би се събудило у народът и би му показало пътят на доброто. Българский гений не би оставил народът да се заблуди и би го тласнал в посоката, която извожда към пристанището и към виделото.
         Но князът, както се види, не е бил искренен в намерението си да си даде оставката, както не бе и искренен в убеждението, че България е разстроена и опозорена, и по всяка вероятност не му се ще да се излага на опасността да се види принуден да изпълни думата си и да си иде в Германия и под претекст (за злите цели винаги се намират благовидни претексти)   д а   о б е з п е ч и   с в о б о д а т а   н а   и з б о р и т е   разпрати комисари с неограничено пълномощие из Княжеството и устрои при тях военни съдилища за всички ония, които би смущавали населението (разбирайте, които би мислили и действували независимо). Това са явните мерки. А други още безбройни мерки са взети и тайната мрежа, която ще заблуди умовете и волите, е простряна в тъмнината и нейните клупове се съставляват от всичко, каквото има подло и безчестно в България, от всичко раболепно и пълзяще, убито от страхът или оковано от интересът, от цялата плеяда Цачевци, Михайлови, Карапетровци, мистификатори - Начевичи и млакосеятели - Мелетиевци и пр. Всичко това е турено в движение, за да приготви 15 юний.
         Ето защо ний треперем.
         Ний си представяме какво ще бъде положението на простодушний селянин, когато се яви пред избирателното бюро. Той е вече надъхан и наплашен отпреди. Умът му е пълен с турски паши, с военни съдилища, сир. с пушки, насочени против него, и всевъзможни измишления на терорът. Един офицерин с лъскави еполети, с дрънчащи шпори, с дълга сабя, с червен нос, навъсен, свиреп като едновремешний   к а п з а м а л и н,   го пресреща.
         - За кого ще дадеш глас? - пита го...
         Селянинът гледа опулен.
         - За князът ли, или против князът?... - повтаря намусено офицеринът.
         - Че... за когото речеш - отговаря треперящий селянин.
         - За князът! На̀, пусни това! - и му увира в ръката едно билетче.
         И тоя селянин отива, подава билетчето.
         Злочестий! И той не разбира, че в тоя билет се съдържава цялото бъдеще на отечеството му! Че и той пише по един мрачен ред в българската история и дава още една брънка (халка) за ужасната верига, която се кове за неговата свобода.
         Но 15 юний не е утре.
         А провидението няма да ни остави!

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 195 от 5 юни 1881 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]