Иван Вазов

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

КНИЖЕВЕН ДЯЛ

 

Иван Вазов

 

 

         ПРИ МНОГОТО ЖИЗНЕНИ ВЪПРОСИ, които се повдигат или решават в отечеството ни, както в Източна Румелия, така и в Княжеството, наший печат не е имал време или не е намерил за нужно да се занимае с вървежът на новата ни, младеченческа още литература.
         Литературата, колкото слабо и да се проявлява у нас, е оставена в пълно забвение, никакъв подтик не намира, никого току-речи не интересува и всяко едно ново явление в нея, било лошо или добро, минува невидяно и се забравя, без да се каже за него ни черна, ни бяла. Затова и всяко желание за работа у малкото ни даровите деятели по полето на отечествената книжовност изстива и умира, както навярно би умряло и самото дело.
         Ето защо ние помислихме, че е добро да открием особен книжевен дял в листът си при всичката му теснотия, в който дял ще следим и говорим за всяко ново литературно произведение, което заслужава да се спомене, като ще даваме на читателите кратък, строг и правдив отчет (рецензия) за него, а навремени ще вместяваме и къси произведения, преимуществено в стихове.
         Ние обичаме да вяруваме, че интелигентната публика съчувствува на целта ни - поощрението на народната книжнина, на която даваме почетно място в листът си, толкова повече, че понастоящем не съществува, а нямаме причини да предвиждаме, че ще бъде за скоро научно-литературен журнал у нас.
         Първата нова книжка, паднала нам на ръка, за която идем да обадим на читателите, е:

 

         Лира, исторически и обстоятелствени стихотворения Михаила Стефановича, Русчук, 1880 г.

 

         Ние със скръб виждаме, че първата дума, с която начеваме обзорът си, ще бъде дума на укор и негодувание. Отсъствието на критика и абсолютната апатия към изящното у нас са допуснали и за много време ще допущат още рождението на подобни нелепи произведения по поезията, каквото е това на г-на Стефановича. Прочетохме всичката книга (тя състои цяла, току-речи, от оди и химни) и не намерихме в нея не поезия, не стихотворство, но нито една човешка, порядъчна мисъл, нито едно книжовно изражение! Като четеш тия безтълкови, но с гръмки названия стихотворения, липсуванието на свяст и вкус е така поразително, щото неволно се питаш: как е имал човек способността да измисли подобни безсмислици и куражът да ги пусне в светът! Слушайте:

 

      Геният на 1877-а година

       

      Тебе боже създателю!
      Твойта воля едина,
      твойто има да прославя
      в твоята градина.
      Тебе служащ, вечний боже,
      в ръка нося твоя скиптър,
      человече! Покорявай се,
      той е спасител щит,
      аз владея с планетити,
      и над седмий небосклон
      всичко трепти, смирява се
      пред моето гласа звон!(?)
      ..........................

 

         Какво иска да каже г-н Стефанович с „тоя скиптър, когото носи“ и с „планети, що владее“? Но да прочетем и следующата ода за възцаряванието на имп. Александър. Там поезията на г-на Стефановича става още по-въздушна и облачна:

 

      Возток, Запад, Север и Юг,
           Мар, Юпитер и Сатурн

       

      Слънце, Месец и Земний планет
           в `извънредний са днес щурм.
      А ангели от небето
           Херувими, Серафими,
      дори от седмий небосклон
           с умилнити са химни...
      ..........................
      Урра! Урра! Да живей
           българский глас от серце
      ечи силно из Балканът,
           към бога вдига ръце!(?)

 

         Както видите, ние няма защо да жалим Пишурката!
         И подир всичко това г-н Стефанович има цинизмът да предвижда успех на книгата си, затова е турил на преднята й корица думите:   „П р а в о т о   з а   п р е п е ч а т в а н и е   п р и н а д л е ж и   с а м о   н а   а в т о р ъ т.“
         Но да речем, че г-н Стефанович може би има право. Литературните дела у нас, както казахме по-горце, толкова малко привличат вниманието на печатът и критиката, щото една нехелита и варварски написана, но с гръмко название книга се разпростира и чете от народът, оставен без насочвание и без осветление върху стойността й и така се добива двояк резултат: от една страна, се насърчава авторът й за нови подвизи в книжевното поприще, дето така лесно се печелят лаврите у нас, а от друга - извращава се вкусът и взглядът на народът към истинното и изящното, чрез което се парализирва и добросъвестно написани книги, които се така рядко явяват в отечеството ни.
         Горните скръбни фактове неволно ни докараха на ум името на един поразително плодовит наш литератор, за трескавата и невъобразима деятелност на когото ще имаме случай скоро да поговорим.

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 137 от 14 ноември 1880 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]