Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         ВАЖНО Е ЗА ЕДИН НАРОД ДА ПОЗНАВА ДОБРЕ МИНАЛОТО СИ. Изображението, вярното представление на всичката борба, на всичките страдания, които са ознаменували неговото съществование, е и интересно, и назидателно. Ний оставяме тука настрана нашата стара история, на която изучението, каквото и да казуват, не може да бъде така действително назидателно и ползотворно за нас и нашата учаща се младеж. Главната важност, според нас, принадлежи на новата ни история, история, пълна с борби глухи, но геройски, в която една страшна и рокова логика владее. Ако нашето по-отдавнашно минало и до днес не е още добре изследвано и цели периоди се намират в историческа мъгла, то нашето по-ближне, така да се каже, вчерашно минало, е явно и открито за нас.
         Между това и то малко ни занимава. Събития, които са имали такова огромно влияние на днешната ни съдба, остаят днес в тъмнината почти и не представляват за нас никакъв интерес. Никой почти не се сеща, че тии трябува да се представят в едно и да се предадат вярно и подробно на нашето потомство, на което, разбира се, ще бъде по-мъчно да ги схване и разбере във всичката им обстоятелственост и характеристика. Освен многоинтересните рапорти на Мак Гахана и другите европейски кореспонденти, които хвърлиха такъва светлина въз последнето ни движение, което доби име вече въстание, ний нямаме (като изключим само любопитното описание на   б о я т   п р и   Б р а ц и г о в о   от младий учител г. Ат. Мишева), ний нямаме друго едно описание на някои от събитията в последнето народно движение, написано от българин.
         Наистина има едно-две съчинения, на които основната идея е очертанието на някои фази на въстанието, но тии не могат да ни служат за история на това движение; то са повече историко-романтически разкази, в които писателите са пропуснали много важни обстоятелства, които в една история непременно трябува да влязат. Знаем още няколко опити за описание на някои събития, както деянията на нашите доброволци в Сърбия на 1876 лято, разспипванието на Дряновский манастир:   П о к р и т а   х р а б р о с т   от Ф. Симиднова и   З а щ и т а т а   н а   Д р я н о в с к и й   м а н а с т и р   от Г. Христова, печатано като подлистник на в. „Нова България“ през 1876 и 77, Гюргево. Но тия описания при многото интересни данни са пълни с много измислици, преувеличения и самохвалства, така щото мъчно можем да различим вярното от лъжливото. Ония, които знаят добре нещо и могат да го напишат добросъвестно, мълчат, а ония, които имат охота да пишат, дават ни не отчет верен, хладнокръвен, не историческо изложение, сухо и просто, или бежливи и повърхностни разкази, или пък надути и басноподобни истории.
         Тия забележки направихме, като чуваме, че се тъкмят да се направят истории на някои събития от близкото ни минало. Нам засега трябуват колкото се може по-точни и по-сухо изложени фактове, без украшения и без претенции, които да послужат за данни на бъдещите наши историографи. Оня, който се займе с такова дело, трябува да бъде проникнат с всичката важност на предприятието си, а ний ще бъдем първи да го захвалим и препоръчим, ако той ни даде материали за историята на тии събития, а не роман.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 331 от 6 октомври 1882 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]