Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         П л о в д и в,   в т о р н и к,   24 март 1881 г.

 

         НА ПОСЛЕДНЕ ВРЕМЕ, ПО ПОВОД НА ТЕАТРАЛНИТЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ, дадени на гръцки в градът ни, хвана да се позагатва и из публиката, и в печатът за нуждата да се даде живот на един български народен театър, въпрос, който досега не беше от никого възбуждан, но с когото вече е време да се позанимае публичното мнение в отечеството ни.
         Да, българский печат има длъжност да повдигне вече тоя важен въпрос и да осветли обществото върху потребата, влиянието и значението на една българска сцена в днешно време. Важните политически и внътрешни наши въпроси, които до днес поглъщаха нашето внимание, добиха и добиват постепенно решението си и ние мислим, че не съществуват вече сериозни причини, които да ни накарат да пренебрегнем за много още въпросът за съдвавание българска народна сцена.
         Театралните представления и в древността, и в новите времена са се считали и се считат като най-прями средства за образованието на народната маса, за запознаванието й с нейните вероизповедни въззрения, с нейните политически съдбини, с нейното социално положение. Тии са най-лесен начин да се изобличи един обществен порок, да се осмее една глупост, да се прослави една гражданска добродетел. Театърът е най-достъпний способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се разбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертванието.
         Помним още какво поразително действие произвождаха в последното десетилетие оня дълъг ред представления в отечеството ни и в Румъния, на които предначинателят беше покойния Войников, истинний основател на българский народен театър, комуто името, уви, е вече забравено, а делото прекъснато и занемарено. Тогава и бедний орач, и скромний тухлар, и прогонений и бездомний българин, без да са се учили в училище, знаеха вече своето минало, минало славно, своите велики праотци, своята историческа народна задача. Крум, Асен, Симеон, Борис и други лични български герои излизаха из мракът на миналото във всичкото си величие и обаяние пред удивления взор на простий българин и пораждаха в него чувства нови, чудни, потрясающи, с които той се виждаше в миг преобразен, нов човек. Той се учудваше, че може вече така ясно да гледа в миналото си, така бодро да гледа бъдещето си. По тоя начин семето се хвърляше успешно, почвата се приготвяше несъзнателно, въз която трябуваше да се турят основите на величествената сграда на нашата политическа независимост - задача, пръв път спомената в мрака на 18-й век от Паисия, прогласена от Раковски и изпълнена славно от цяла плеяда велики мъченици и герои, на които ние бяхме смаяните очевидци!
         С голямо удоволствие се научихме, че в столицата на Княжеството е пристигнал един сърбин, за да организира една българска трупа, която да дава из България представления на български език, от българский живот.
         Ние от все сърце се радуваме на това и живо желаем то да намери осъществение и успех това дело в Княжеството. Време е вече да се възобнови българската сцена и да се даде живот и подтик на драматическата литература у нас.
         Драматическата ни литература, както впрочем и другите клонове от изящното изкуство, е още в пелените си и за зла чест днес се обработва и обогатява с една неимоверна смелост от г-на Т. Станчева, на когото недозрелите произведения и груболични фрази и безсмислици се разпространяват из народът във вид на драми, комедии и трагедии.
         Основе ли се един път българска сцена, тогава няма съмнение, че подобни личности ще отстъпят това благородно дело в ръцете на по-даровити люде, които да разбират и чувствуват напълно великата задача на драмата и съвестно да залягат да произведат нещо добро и трайно за театралний ни репертоар.
         А ние се не съмняваме, че у нас има доста таланти, които сега са заглъхнали всред бездушието и апатията, които ги окръжават, но които са готови, щом видят, че има кой да чете, внимава и цени, да се захванат за работа.
         Като споменахме по-горе новината за организование българска трупа в София, нам неволно ни дойде пак на умът мисълта, че в столицата на Южна България сега вече пребивава, играе и прави шум една гръцка трупа, на представленията на която се стичат много интелигентни млади наши съотечественици, което доказува, че у нас има жажда за подобни нравствени наслаждения, но никой не се стресва от питанието: не трябува ли вече и българите, които са голямо болшинство на страната, да си създадат български театър, да си образуват своя народна трупа? Може би да ни отговорят гореспоменатите господа, че засега не се чувствува сериозна нужда от такъво едно предприятие... Понеже...
         - Понеже защо?
         - Понеже има театър и градът ни и в тоя театър се дават представления, доста отлични...
         - Но тия представления са на гръцки!
         - Нищо. Ние знаем гръцки.
         - А ония, които не знаят гръцки?
         - Да се учат!
         - Помилуйте!
         Ний мислим, че подобни на горните резони не могат никак да удовлетворят националното самолюбие на един народ, колкото и да бъде той невнимателен и апатичен към себе си, какъвто е наший.
         У нас има много млади българи, които с готовност би се сгрупирали наедно, за да съставят първата театрална трупа в Областта ни. От по-напрежните представления ние сме се убедили, че у българинът е вродена артистическата способност и че при едно по-систематическо и поддържано развитие на тая способност ние ще се сдобием в скоро време с прекрасни актери, които да оживяват българската сцена и да правят чест на народът ни. В другите държави освен дето по частна инициатива се основават и поддържат многобройни театри, а и самите правителства дават щедри помощи на такъви заведения, като ценят всичкото значение и ползи, които тии представляват за обществото.
         Както училищата, храмовете, болниците и всичките други общополезни заведения, така и театрите там са предмет на постоянно попечение на народът и правителството, защото всички съзнават, че театърът е едно общо, голямо училище, достъпно на всичките съсловия, възрасти и умове.
         Французкото правителство само за поддържането на театърът Opère francaise отпуща всяка година по 800 000 франка субвенция.
         Не ще ли се издигне в идущата областна сесия някой великодушен глас, за да предложи да се отпусне някаква сума за изгражданието на един български театър в Пловдив и за съставянието на една българска трупа?

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 174 от 24 март 1881 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]