Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

БЪЛГАРСКИЙ НАРОДЕН ТЕАТЪР

 

Иван Вазов

 

 

         От няколко време насам съглеждаме едно странно нещо в наший периодический печат.
         Всичките вестници имат го за мода или за закон да посвещават цели колони, за да хвалят успехите на трупата Фасуляджиян или да й приготвят по-нови.
         А вярно е, че г. Фасуляджиян играе артистически.
         И всички ръкоплещим.
         Ний даваме на театърът на г. Фасуляджиян най-разточително, не говоря нашите пари, но нашите задушевни чувства, наший искрен смях, нашите скудни сълзи. И сме доволни.
         Но никой не се замислюва, не продумва, не споменува, не попитва:   А м и   н и й   к о г а?   А м и   н а ш е т о   д е   е?
         Ония, които мислят, не мислят за това.
         Г. Груев, какво правите? Имате отпуснати 75 000 гр. за спомагание организуванието една българска трупа, имате съчувствието, съдействието на всинца ни. Знаете ли, че ако направите   с а м о   това, то ще струва повече от 20 000 предписания и циркуляри, които ща занумерувате в изходящите регистри на канцеларията си?
         Журналисти! Вий се губите в областта на високата политика. Слезнете близо при нашите нужди: има една жажда да се утоли, има един позор да се премахне. Замислете се малко: защото около вас взеха да мислят.
         Народът жадува за свое: вий му поднасяте чуждото.
         Не настръхнувате ли, като чувате, че ни се казва пред целий свят:   б о л г а р с к а я   и н т е л и г е н ц и я   о м е р з и л а с ь!   Утре друг един благодетел ще каже:   б о л г а р с к и й   н а р о д   н е   с у щ е с т в у е т!   Какво имате да отговорите на това? Какво имаме ний   Н а ш е,   С в о е,   В е ч н о?   Вашите витийски членове ще умрат и г. Фасуляджиян, кога да е, ще ни остави, за да дойде г. Паскалидис или, ако щете, Паскалеску. Ний не правим нищо, за да разлюлеем ония велики струни на човешкото сърце, които се наричат: народна гордост.
         Мръднете малко де, кажете нещо де!   Т о   н е   е   с р а м о т н о   и   за бългр. народен театър.
         Що се рервите от такъва нищожна задача?
         Ний се червим от нея, а историята се черви от нас.
         Знаете ли какво значи това смешно, това малко нещо:   о с н о в а н и е   н а   б ъ л г а р с к и й   н а р о д е н   т е а т ъ р?
         То значи: преврат.
         Ако вий способствувате в една хилядна част за осъществление на тоя преврат, то вий сте изпълнили една свята мисия.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 368 от 12 февруари 1883 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]