Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Втора част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XIII. РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУЕЛИ

 

 

         Подир обед Найден не ходи на канцеларията. Той имаше голяма нужда от почивка подир толкова непрекъснати вълнения през последните две денонощия. Той спа няколко часа укрепителен сън. После се уми, облече чисто, за да иде у Филовича.
          Когато да излезе, вратата се чукна.
          - Свободно! - каза Стремски. Влезе Мачухонски със сяйно лице.
          - О, Найден Маркович, поздравлявам те! - извика старецът възторжено и го целуна в устата. - Моят герой остана здрав и читав: молих се богу цял час тая заран в църква. И бог всемилостивий те запази невредим, както запази нас и в бурята на Дунава... Молитвата е велико нещо, Найден Маркович. До десет часът стоях като на тръне и чаках известие от бойното поле. Никой не иде, нито негово сиятелство, нито Шопов иде. Не щеш ли - всред тая велика неизвестност за твоята съдба, негово превъзходителство ме праща в Гюргево, да тръгна без забава!... Помисли си сега моята мъка през толкова часа, далеч от Русе, да не зная!... Току сега се връщам и цял треперя!... Дойде ми ужасен страх за вас, Найден Маркович, помислих: злощастие се е случило. Тичам у вас, най-напред питам бабата: "Дома ли си е Найден Маркович?" "Дома" - отговаря. "Здрав?" - "Здрав" - отговаря... Ах герой си ти, Найден Маркович, герой и победител. Всевишният создател брани твоята глава...
          И старецът, просълзен, след тоя поток от думи, излян в един миг, защото инак би го задушило вълнението, седна срещу Найдена, за да слуша разказа за двубоя му.
          - Благодаря ви, Аким Филипович, за участието. Но напразно е било безпокойствието ви: опасност никаква нем? за мене - каза Стремски.
          - Не говорете така: със смърт се не играе... Ну, разкажете за битвата.
          - Нема битва, казах ви.
          - Защо?
          - Защото противникът се не яви.
          - Ах!
          - Ний чакахме на уречепото място дълго. най-после секундантите на Веригарова дойдоха, ама без Веригарова. "Де Веригарова?" - питаме. "Веригаров го арестува градоначалника!" - отговарят. "Защо?" "За да не стане дуела, който губернаторът възпретил."
          - И отлично! - извика старецът.
          - Чакайте. Графът се възмути. "Това е лъжа, каже: губернаторът не е давал такава заповед! Напротив..." Но какво да сторим? Не ни остаяше друго, ами да се върнем мирно у дома си, Аким Филипович. Видите прочее, нито опасност, нито геройство има: само още една подлост в нова България.
          - Слава богу, слава богу!
          - Как: слава богу? Защото стана една подлост?
          - Защото се не бихте. Грехота е кръв християнска и братска да се пролива. Градоначалникът е излъгал, като замесил губернатора, но добре е сторил, че е арестувал Веригарова и не е дал възможност да стане дуел.
          Стремски се усмихна.
          - Ах, господин Мачухонски, вий не разбрахте ли същността на работата! Това запрещение биде и изпросено. Веригаров чрез свои роднини го изпросил у градоначалника тая заран и чакал у дома си да бъде арестуван, а пуснали слух, че губернаторът дал заповед да се възпрепятствува на дуела, щом се научил за него. А губернатора е бил съгласен за дуела!... Подир два часа го освободили Веригарова, когато никой го не чакаше вече при Константиновата пивоварница. По тоя начин не стана двубой, Аким Филипович. Позорна комедия, глупаво скована хитрина, с която се смеят и децата.
          - Ну, щом е тъй, позволете, Найден Маркович, да кажа, че вие сте имали дело с един страхопъзльо!
          Стремски се усмихна неволно на това предпазливо разсъждение.
          Мачухонски се прости.
          - Отивам веднага да пиша на дъщеря си и за тоя дуел, и за нашата дунавска история... Твердост имате вие, Найден Маркович... Позволете ми да поздравя Наталия от вас...
          - Но как, аз нямам чест да й бъда познат.
          - Напротив, познава ви Наталия и жена ми.
          - Ну, както щете, господ да ви поживи, Аким Филипович - усмихна се Найден.
          Старецът излезе.
          Разсилен донесе едно писмо.
          Стремски го отвори и видя, че то беше едно губернаторско предписание. То му обаждаше, че е назначен в тричленната комисия, натоварена да прегледа утре качеството на брашното, доставено от подрядчик за войската в цялата Русенска губерния.
          Той го остави на писмений си стол и излезе.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]