Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Седма част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

IX. ИВАН ДИКТУВА

 

 

           Докторът прекъсна тоя поток от парадокси и истини, вапсани в най-черния скептицизъм, защото бяха стигнали до портата на руското консулато. Влязоха вътре и намериха още гости: офицери, граждани, между които и неколцина от падналата партия. И там ръкувания и поздравления на противниците. Там Найден се прегърна с приятеля си Цветанова. Секретарят на руския консул и заместник негов сега, Игелстром, и военния аташе, подполковник Чичагов, приеха много радушно новодошлите. Понеже съединението се прогласи, то трябваше да се подкрепи с всички сили - това беше мнението и на българи, и на руси, въпреки станалите враждебни на Русия демонстрации. Сложи се трапеза със закуски. Домакините извадиха шампанско, пи се за успеха на революцията, която поправяше една неправда на Берлинския договор, наложен на Русия и на България. Събранието моли заместникът на руският представител да съобщи на правителството си, че съединението е общо желание на българския народ и че той проси покровителството на царя въз почнатото дело. Офицерите българи, по-малко саитиментални, разгръщаха там вече с Чичагова картата и изучаваха южната граница, която скоро щеше да бъде театър на военни сблъсквания с турците... Написа се и се изпрати оттука с разсилния на консулатото една телеграма до княза Александра от провъзгласения за главнокомандующ на южнобългарските войски майор Николаева. Дойдоха още троица души, между тях и Благодумов. Той и Стремски си срещнаха погледите, без да се поздравят. Дойде и се поздрави с всички Иван Тодоров (Боримечката). Иван си владаше тука, защото секретаря при една разходка беше нощувал в къщата му. Като съзря Стремски, той го прегърна и с гръмливи възклицания, подчертани от няколко "майка му стара!" Иван и лани, и сега, искрен ратник за съединението и непримирим враг на берлинското разкъсване България, беше зел горещо участие в революцията, без да дели страстите на партия някаква, и гледаше на съединението като общо дело на българския народ, угодно на бога и на Русия. В консулатото престана всеки етикет и стеснение, въцари се пълно братско доверие и сърдечност, дипломати и българи се поставиха на равна нога, даваха и слушаха мнения. Боримечката и той имаше своето. Той предложи на секретаря "да прати телеграф до царя, как че народа го моли да го не оставя". Секретарят го успокои, че ще стори това. Но Иван пожела да знае какво ще пише на царя. Секретарят, за да удовлетвори наивното питане на добрия Ивана, разправи му усмихнат, с дипломатически език съдържанието на депешата, която щеше или казваше, че щеше да удари за Петербург. Но Боримечката не остана доволен. Много беше "дълго и завъртяно това". Той предложи друга редакция. Игелстром попита как например. Иван с лъснали очи посочи с пръст към една хартия и каза:
         - Ще напишете телеграфа така великодушно и жалко... щото царят, негово императорско величество, като чете, да се разплаче... и да каже: "Хай, дявол да ги земе тия пусти братушки, какво да ги правиш!... Плачат, молят за съединение... Дай да ги съединим... Хирс бре, удари един телеграф на султана и му кажи да си наляга парцалите, че ако... “майка му стара!" Иван, силно въодушевен и със светнали от виното очи, стана и продължи, всички зяпнали в устата му: "Ваше императорско величество! Целият български народ, от първия до последния, пада пред тебе, цалува ти краката и те моли с разпалени сълзи да го не оставиш сега сам, оти той си направи съединението, защото вече не ще паша, а иска благородно княз Александра... И ако сме сбъркали, то прощавай, защото сме глупави още и Автономия не сакаме, защото тя е против Санстефанския мир, и не припознаваме сиреч никак Берлинския договор... майка му... И не ни се гневи сиреч, че ти правим голямо главоболие пак, понеже защото ние знаем, че детето доде не заплаче, майка му не дава нянка!"
         Весел смях на цялото общество, което едвам се удържа досега сериозно, избухна и прекъсна импровизацията на Боримечката тъкмо когато му дойде най-голямото вдъхновение и щеше да заключи телеграмата си до царя чрез една страшна допръжня против покойния Биконсфилда.
         Превъзходния Боримечка пръв път изпитваше в живота си вкуса и действието на шампанското - съединени с омаята на патриотическото въодушевление, които го направиха пръв път тъй духовит.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]