Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XIII. LA CHERE

 

 

           В гостилницата на Ариматейски, извън северната ограда хисарска, около една широка маса, златната пловдивска младеж играеше на карти.
         Отдавна навън беше нощ лунна, обайна.
         Ланскенетът беше в разгара си. Франковете и белите меджидиета хванаха да се явяват по-рядко на масата, а лирите залъскаха на свещите.
         Както винаги на стола председателствуваше Антон Гръшков. Депутат от видните, ловък, хитрословец, уврътлив, с привички светски и европейски лъск, вестникар с шавливи убеждения, поклонник на успеха до цинизъм, чорбаджия по природа, демагог по сметка, той се ползуваше с политически престиж в общественото мнение, което вътрешно презираше. При това изящен кавалер и Дон Жуан.
         Зимаше участие и Лостарев, човек с надвиснали вежди, сприхав, болезнено предаден на играта; Карадидов, момък с пълно, благодушно лице, със златни очила и оплешивяло чело. Гаврилов, също вестникар, с тънки черти и бързорек; Стефан Каршияков, господин с повелителен вид, с вежди и мустаци, които го оприличаваха на Тарас Булба, депутат; доктор Кискинев; Цветанов - пръв път седнал тая вечер да играе - за развлечение, и увлякъл се вече в играта. Беше там и Цанко Михайлов - къс дебел момък, сърдит, креслив и при печалба, и при губене, чиито сини очи пущаха светкавичен огън; Армодиадис, грък, моден франт, задирник на хубавите жени в Хисаря... И останалите играчи бяха младежи и видни представители на пловдивското общество.
         - Полагам пет лири!-извика Карадидов, по чието голо чело руен пот течеше.
         Запротестуваха повечето: тая сума ги уплаши. Гаврилов, Лостарев и Гръшков само приеха да рискуват. Фърлиха книгите. Лостарев спечели.
         - Фиаско пак! - изгълча Карадидов, чийто добър поглед сдоби сега злобна суровост.
         - Qui perde au jeu gagne en amour и обратно - забележи престаналия да играе Тантелов.
         - Пунтирай и ти! Толкова лири ми зема... - обърна се към него Карадидов.
         Загубата замъгляваше мислите му; тя раздражи и горните троица.
         - Пак! - извика Гръшков.
         - По колко?
         - По десет!
- Сè по десет - извика Карадидов, чието лице беше жестоко обърчевяло от загубите.
         Фърлиха пак.
         - Печеля! - извика Тантелов, като заграби от масата петдесетте лири, които шумно се изсипаха в джеба на панталона му.
         Подир това и другите се оттеглиха. Карадидов излезе. Той беше изгубил вече сто и шейсет лири.
         - Ти ще играеш с мене! - каза решително Армодиадис.
         - Добре - отговори сухо Тантелов.
         Захванаха. И на петото хвърляне книгите, Тантелов печелил.
         - Само десет лири ми остават - изпъшка гъркът.
         - Хвърли някому на честта! -каза му Каршияков, чийто поглед гореше сега като две свещи под падналите вежди. Тая идея беше хубава.
         - На кое? -каза той. - Да! Полагам на честта на.... la Chere.
         La Chere - беше Драга, по която Армодиадис се влачеше и не криеше това. Драга беше модна хубавица.. Мъжът й не знаеше френски.
         Драгината чест проработи. Той спечели.
         - Пак за... la Chere! - и блъсна десет лири на масата.
         - Пак на това име? - попита недоволен Тантелов.
         - "Дето кон зоб ял, на таз врата хъхри", ти не знаеш ли? - забележи доктор Кискинев.
         - Каква е тази Лашер? - попита Лостарев.
         - Една знаменита магесница... в Европа, която прави чудеса... втори Боско - отговори Гръшков със сериозен. тон.
         - И втора Аспазия - допълни Армодиадис. И пак той спечели.
         - И аз турям на името на тая магесница!... - каза Лостарев.
         Ухилиха се неколцина лукаво.
Драга се усмихна и на мъжа си.
         - Лашер дели благоволенията си между двама ви - каза Гръшков.
         А бедният Лостарев беше тъй смешен и жалък, като прибираше лирите!
         Цветанов стана, зе си шапката и излезе ядосан. Гледката на тая пошла подигравка с честта на Лостарева му стана нетърпима и обществото противно.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]