Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Шеста част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

VIII. LE COMTE BRADLOFF

 

 

          Стремски и Невянка се забавиха в Париж около две недели. Те бяха изгледали всичко забележително в него и околностите му. Планът им беше пак да се върнат в Женева, да си земат вещите и да тръгнат за България. В предпоследния ден на отпътуването си те се разхождаха из Елисейските полета. Беше неделен ден. Куповете разхождачи в бляскави тоалети гъмжаха из сенчестите алеи. Върволици файтони, кабриолети, тибури, ландо летяха из главната алея; от двете страни тя бе обсипана от зрители, прави и седнали на подвижни столчета, застанали там да се любуват на разкошът, богатството, блясъка на великосветския Париж, който хвъркаше към Arc de Triomphe и Булонский лес.
         В една от бочните алеи, сред върволяка, те зърнаха мадмоазел Дебройе и с нея един млад господин с цилиндър и с пенсне.
         В същия миг и мадмоазел Дебройе ги видя. Тя хвана под лакътя другаря си и забърза към тях, с усмивка, цъфнала на устните й.
         Срещнаха се.
         - Ах, очаровани! Ах. Какво щастие. Вий в Париж? - развика се възхитена френкинята, като застиска ръцете на Невянка... - О, господин Стремски, колко сте любезни, дето доведохте прелестната си съпруга да поадмирира нашия хубав Париж! Та дайте да ви запозная: господин конт Брадлов! Господин и госпожа Стремски.
         Конт Брадлов свали цилиндър и ниско се поклони на Невянка.
         - Щастлив съм, госпожо!... Госпожицата ми говори` с възторг за вашата среща в Швейцария - каза контът по френски. Той се държеше изящно, но една бърза червенина по лицето му изобличаваше някакво стеснение.
         Госпожица Дебройе загълча с Невянка, като я обсипваше с въпроси за Париж и с комплименти.
         Найден захвана разговор с конта по руски, но като видя, че той му отговаря по френски, и той подзе на тоя език. Контът беше около двайсет и две годишен момък, висок, белолик, с остроумни черни очи, жива физиономия. Той говореше французки като чужденец, с акцент и с грешки; но фразата му беше гъвкава, свободна, цветиста. Очевидно бе, че макар и студент, той беше се въртял в изтънчена среда и обладаваше светскост, която, съединена с неговата изискана външност и аристократическо лице, правеше го действително твърде приятен и бляскав кавалер.
         - Какво злополучие! - викаше между това госпожицата: - Утре тръгваме за една неделя с мама за Шантили`! Ний няма да имаме удоволствието да ви заробим тука, както се канехме в Швейцария, да ви направим стоенето в Париж, колкото е възможно по-привлекателно!... Конте, поне вие сте тука: найдете време да ни отмените, разведете господа Стремски във Фонтенебло, във Версайл, в Сен-Клу... Покажете им чудесата и славите на Париж... Обсипете ги с нашата французка любезност, тъй добре присадена във вашата славянска душа!
         - Цял съм на разположението ви! - каза приветливо контът, като се поклони.
         Стремски и Невянка благодариха, но обадиха, че утре и те са пътници и напускат Париж, и съжалиха, че не ще имат щастието да се възползуват от любезността на конта.
         Те се бяха спрели насред алеята и минувачите ги бутаха непрестанно. Контът и годеницата му се разпростиха сърдечно много приятелски с тях и отминаха нататък, като се обърнаха още няколко пъти насам.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]