Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Шеста част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XI. СЪГРАЖДАНИН

 

 

           По връщането си в хотела "Trois Princes" Стремски и жена му захванаха да се прибират. Дойде Шопов, за да пита как ги е приел докторът и да ги изпрати. Те му благодариха сърдечно за голямата любезност, която им оказа сега и през всичкото им пребивание в Париж.
         - О, не говорете туй... Вие имате много багаж. Внимавайте за вагабонтите ноще - каза Шопов, като изглеждаше чантите и кутиите, пръснати из стаята.
Думата "вагабонти" неволно науми Найдену за конта.
         - А propos, Шопов, познаваш ли тука някой русин конт Брадлов, студент по правото?
         - Конт Брадлов? Русин? Не зная. Има българин Брадлов.
         - Българин? - извикаха едновременно и Стремски, и Невянка.
         - Да, учи правото, или тъй да се рече...
         - Кой е той? Какъв е?
         Шопов им го описа.
         - Той е същият, Невенке - извика Найден.
         - Видяхте ли се?
         - Да, вчера. Но той се не изказа. Той се прекарва или оставил да го мислят за руски конт! И като конт е облечен.
         Шопов изпляска с ръце.
         - Ах, фокусник!
         Невянка, разперила ръце неподвижна, гледаше смаяна Шопова, който се превиваше от смях.
         - Завчера е ходил при Панаретова, в хотел "Данемарк". Познавали се. Искал му триста франка, да му издаде полица до баща си за четирестотин. Трябва да е много на тясно горкият. Панаретов го продал за зелен хайвер: казал му да дойде в понеделник заранта - тая заран, - защото щял да получи пари от София. Пък снощи той тръгваше за Лондон, както ми каза. Брадлов нямаше да го завари. Но Панаретова и днес зърнах тука. Закъснял е. Брадлов го е оскубал.
         - Но знаеш ли, Шопов, че този конт маскари българите? Той е вагабонтин цял!
         И Стремски разправи за връзката му с едно добро семейство от Париж, на което се представил за руски конт, и за дълговете му.
         - Тоя гадък чапкънин ще лепне петно на всинца ни! Полицията скоро ще го пипне и ще бъде узната истинската му народност. Досега само от румъните излазяха подобни негодници. Българинът студент в Париж има добра репутация и навсъде му вярват!
         - Кой поддържа този господин?
         - Не е на стипендия. Поддържал го баща му. Бях чувал нещо за него. Богат човек бил, но прост. Забогатял през войната. Кой ми казваше, че му пращал по двеста лева месечно?... Той беше лош ученик още от началото... Идеше на лекциите на дъжд, на вятър. И от българите странеше... Лани го срязаха. А тая година съвсем се не мярна в Quartier Latin. Мислех, че се е завеял някъде. Но хитър, но гъвкав, ал дракулуй - не мяза на българин, играе на въже. Колкото пъти го видях - модно, шикозно облечен все` tire` a quatre epingles; и френски по-лесно научи - от тичане по булевардите с кокотките... Разполагаше със средства, дяволът, и харчеше... Баща му сам го изхайти... Как е смятал, как е лъгал баща си досега, та още го държи, един бог знае...
         - Попитайте другарите си, Шопов, които знаят откъде е Брадлов, и пишете на баща му.
         - Чакай, иде ми на умът, че чувах, че е откъде Пловдивско... - каза той, като си напрягаше мислите, за да си спомни - да... от Калофер... не, не... Татък близо пак... Но как го викаха мястото? Нова черква? Ти отде беше родом?
         - От Бяла черква.
- Ах! От Бяла черква! - извика Шопов.
         - От Бяла черква? - попитаха смаяни Стремски и Невянка.
- Да, от вашия град... Как да не можете да се сетите?
         - У нас няма Брадловци.
         - Чакайте, аз си наумявам още нещо - каза Шопов, като фана за копчето на сетрето Стремски и го въртеше; - една визитна картичка Брадлова помня, че видях: Стефан Р. Брадлов. С. Р. се захваща бащиното му име...
         В същия миг Стремски се удари в челото.
         - Рачко Пръдлето! - извика той, като внезапно си спомни какво бе чул в Бяла черква за Рачка и в Хисаря за сина му Стефана - от чича си.
         - Синът на Рачка! - допълни Невянка поразена.
- Как? Пръдлюв ли е бащиното му име? И той го изменил Брадлов! - извика Шопов.
         И зафана се общи смях.
         - Ах! И не стига Брадлов, ами и конт!
         - А брат му - станал губернатор на област; а той е помощник на пристава в Карлово!... -извика Невянка.
         И те се превиваха от смях и не чуваха, че някой дваж вече потропа на вратата.
         Пръв обърна внимание Шопов.
- Entrez! - викна Стремски.
         Влезе един полицейски комисар. Той поздрави и попита:
         - Кой е тука господин Стремски?
         - Аз съм - отговори Найден.
         - Познавате ли един българин, Брадлов? - попита полицейския чиновник.
         - Нали ти думах, че ще го пипнат? - издума ниско Шопов по български на Стремски.
         - Познавам го, господине.
         - Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник - каза комисарят. - Той се е наричал руски конт още, той обаче отказва всичко. И за да подкрепи негацията си, уверява, че той е в Париж само от две недели. Той посочва вас като свидетел: вие сте пътували заедно по железницата насам, от Швейцария.
         Стремски погледна слисан Шопова.
         - Каква дързост! - издума Найден по български. После отговори по френски: - Той лъже!
         - Бъдете любезни, господине, да дойдете до участъка - той е близо - и да заявите това на полицейския следовател и в очите на вашия съотечественик... И той сам пожела да ви викаме.
         Шопов се обърна към комисаря:
         - Господин комисарю, имайте пред вид, че негова милост и госпожата му са пътници и след два часа тръгват. Вий ще ги закъсните.
         - Това се не касае до мене, господине. Аз изпълнявам длъжността си... При това аз казах, че участъкът е твърде близко. Те ще имат време да сварят трена.
         - Мога да дойда и аз? И аз познавам същото лице - каза Шопов.
         - Той вас не е посочил, господине! Но понеже можете и вие да осветлите правосъдието, придружете ни, ако обичате.
         Стремски поръча на жена си да дотъкми всичко в отсъствието му, за да могат да тръгнат веднага за гарата, щом се завърне от участъка.
         - Хиляди извинения, госпожо! - каза комисарят, като се поклони ниско на Невянка, и излезе.
         Стремски и Шопов го последваха.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]