Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         ПРИ ВСИЧКОТО НИ НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПОВРЪЩАМЕ ПАК КЪМ ВЪПРОСЪТ ЗА МИТИНГИТЕ по съединението, върху който въпрос в цял ред членове сме изложили нагледно и подробно възрението си, ний сме предизвикани от страний митинг, на който Пловдив присъствува на 1 априлий, да се трогнем пок до тоя горещ въпрос.
         Всички почти пловдивци бяха зрители на това последне и отчаяно усилие на правителствената партия, пред вид на обезпечение на собствените си интереси, които каквото и да било променение може да докачи, да измамят общото мнение - не в страната ни, тове е невъзможно, - а в Европа, като представят в лъжлив шар истинското настроение на духовете в Източна Румелия. Какъв успех имаха тия господа? Пълно, невероятно поразявание. Дори самите техни партизани и единомисленици ръкоплещяха на мигингът от неодолимо увлечение при произнасянето на светата сума   с ъ е д и н е н и е,   на която диаметрално противоречи онова, което ненадейний председател на митингът г. Т. Кесяков четеше на един лист, всред заглушителни викове от негодувание. Господата, които са поставени в скръбното положение против волята си да говорят и вършат не онова, което им шъпнат сърцата им, а съвсем противоположни неща, диктувани от материални интереси и лични задължения, които имат към днешний генералгубернатор, убедиха се най-после, че не може да се устои против напорът на народний ентусиазъм и правда. Можеше да се мисли, чи подир тоя бляскав урок тии ще се свестят и ако не е им допуснато да мислят независимо, то поне ще стоят в благодарно бездействие. Но за жалост, упорството им е равно със заблуждението и ний видяхме на другий ден от митингът една притурка на органът им „Ю. България“, която направи целий Пловдив да се изкикоти с един омерически смях. Но ний оставяме настрана тях и техните личности, които за нас не важат много. Онова, което възбужда най-повече съжалението ни и негодуванието ни, то е, че тия господа безпощадно изложиха г. главний управител на такъва голяма неприятност и се подиграха с името му и със значението му. Каквито погрешки и да е сторил, в каквито крайности и произволи да са го увлекли съветниците му, той все не заслужаваше такъва разплата от тяхна страна, можеха поне да го пощадят от това последне унижение. При всичката напрегнатост на положението и възбуждение на партизанските пориви, ний повече уважаваме г. главний управител от ония, които дължат всичко на неговите благодеяния, и не можем освен със скръб да гледаме как тии неумело и детински дирят средства да му заявят чувства, които не са сърдечни, а само диктувани от лични своскористи видове.
         Тии тъжни размишления ний направихме, като прочетохме случайно едно правителствено съобщение до един европейски вестник, в което се казваше, че населението е настръхнало от вестта за променяванието главний управител и че големи митинги навред ще станат в негова полза. Е добре. Жалък беше митингът в столицата. Още по-тъжни са били и официалните митинги из провинцията, митинги, заповядани на префектите и на началниците, и на кметовете. Тия митинги излязоха навсякъде трагикомични, защото още не се е видяло никъде правителства да могат да правят митинги! Тии са работа само на опозициите. Жално, че нашето правителство чака̀ да види това нечувано фиаско, за да се образуми.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 473 от 6 април 1884 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]