Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

КНИЖОВЕН ПОДЛИСТНИК

 

Иван Вазов

 

 

         М и н а л о т о,   белетристически и исторически очерки из областта на българските революционни движения от 1870-1877 г. Арабаконашкото събитие. От Ст. Заимова. Книжка втора, Варна, 1885, стр. 261, цена 3 лв.

 

         Пространството между 1870 и 1877 г. съдържа най-любопитните събития в миналото на народът ни, захвани от самото му покорение под турците. Означените две години съставляват кръжилото (рамката) на най-вълнующите произшествия в новата ни история, които дадоха своят печат на народний не характер и повлияха фатално на по-нататъшните ни съдбини. Тоя седемгодишен период на борби, жептви и изпитания е горнилото на нашето народно обновление, преходът от миналото в бъдещето; той съставлява най-пълните страници от новата ни история. Колко усилия! Колко героизми, колко вяра и упование, колко кораблекрушения на най-смели планове! Какви имена се сбират в тоя кратковременен срок! Организацията на комитетите, решението на черковний въпрос, тревожното разбуждание на духовете, терорите подир смазванието на Софийский и Хасковский комитети, потушението на Старозагорското движение в 1875, удавянието в кръв на смелото до безумие движение в 1876 г., Радецки, Панагюрище, Баташкий погром, доброволците в Сърбия, сътресението на Европа. А между тия събития излизат и изчезват големи ликове: Левски, Ботев, Каравелов, Каблешков, Бенковски и пр. Ето защо тоя период от историята ни привлича най-много историкът, мислителят, литераторът и той без друго ще има цяла своя литература, пълна с животрепещущ интерес и назидателност за идущите ни поколения.
         При всичко това до днес твърде малко светни книги са излезли по историята на тая любопитна епоха, които да ни я разкрият исторически и критически. Между малкото число на тия книги „Миналото“ от г. Заимова държи първо място. Читателите знаят вече съдържанието на 1-та книжка от „Миналото“. 2-та книжка е нейното продължение и разправя изключително за софийското приключение на 1872 г. и за всичките деятели в него. Г. Заимов, който сам е взимал участие в революционното дело на България, ни приказува по един колкото подробен, толкова и привлекателен начин за това неотдавнашно минало. Той е избрал повествователний вид. Ний с истинско благодарение прочетохме особено издаванието на Арабаконашкото дело и хващанието на Димитра Общий. Тии изображават много вярно българский човек с всичкото му нравствено понижение, с всичките робски черти, плод на вековний деспотизъм, с неговий дребен и подъл егоизъм при опасността и пр. Психологическите анализи на действующите лица, които свидетелствуват за мислителната и наблюдателната способност на разказвачът, биха предали още по-голяма лекост на разказът, ако да не уморяваха с многото ненужни научни определения и термини. Стилът на г. Заимова е смел, свободен, понейде разпуснат до цинизъм, езикът оригинален, богат, но нечист, а правописанието - своеобразно. Тия обаче външни недостатки на книгата, които ний вярваме, че ще се намалят съвсем в идущите книжки на „Миналото“, не могат да затъмнят другите достойнства на перото на г. Заимова, нито да отнемат на трудът му белетристическата и историческата ценност. Прочее, ний препоръчваме „Миналото“ на българската публика, като желаем г. Заимов да намери в поддръжката й кураж да довърши важното си предприятие.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 519 от 23 февруари 1885 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]