Йордан Вълчев

проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

САМУРАЯТ

 

Йордан Вълчев

 

          - Говорете, господин Токудава, приятно ми е да ви слушам! - подкани тя безстрастно и хладно.
          - Госпожо, между нас все пак има един трети...
          - Е, да, няма значение - повтори тя безстрастно и хладно.
          - Един самурай държи сметка...
          - Разрешавам ви да не държите сметка за нищо! За нищо!
          - Разбирам, благодаря ви, скъпа госпожо! Желая да... бихте ли приели в знак на...
          - Ще приема подаръка, господин Токудава! Моля ви, бъдете дързък, нападателен, нахален!
          - Пардон? - изненада се той.
          Тя стисна ръката му.
          - Трогнат съм от доверието към мен, любезна госпожо! - поклони се той.
          И тръгнаха. Вървяха. Той влизаше наслуки из магазините, оглеждаше ги с опитно око и оставаше все недоволен. После откриха най-богат магазин.
          - Благородна госпожо, французите винаги подаряват на любимата жена... смея ли...
          - Бъдете спокоен, господин Токудава, познавам и булевардните романи.
          - Този комплект харесва ли ви?
          - А на вас? - отвърна тя.
          - Много ме затруднявате! - въздъхна той.
          - Казах ви, че всичко ви разрешавам!
          - Още повече ме затруднявате!
          - Не ви разбирам! - учуди се тя.
          - Не сте доволна от третия, нали?
          - Да! - отсече тя.
          - Може би не е женен?
          - Много е нежен.
          - Прекалено нежен? Женствен? - усмихна се той.
          - Мъжествен, силен, непреклонен.
          - Разбирам, значи, няма изтънчен вкус.
          - Напротив, твърде изтънчен човек!
          Японецът отхвърли с върха на пръстите си подадения комплект и каза:
          - По-скъпо!
          - Йес! - рече продавачката.
          - Любезна госпожо, аз разузнавам противника, за да не приличам на него, простете японската ми хитрост!
          - Сразете го, господин Токудава, това ме увлича! Аз съм на ваша страна.
          - Моля, подайте й оная снежнобяла нощница, японска естествена коприна, нали?
          - Йес, японска изкуствена коприна, първо качество! - отвърна старателната продавачка.
          - Самураят се сражава винаги и навсякъде, където дългът и страстта го зоват! - рече той на дамата си. - Вчера например се сражавах във Вносната централа и спечелих!
          - Ако третият можеше да бъде срещу вас, нямаше да спечелите! - рече тя.
          - Изказвате съжаление? - усмихна се той.
          - Защо? - смайваше се японецът от чудноватата й природа.
          - Защо ли - усмихна се тя, - защото така наслаждението от срещата ни е по-голямо!
          - Комплимент ли е това за мен? - поклони се той, като вадеше тежък портфейл. - Благодаря ви, възхитителна госпожо!
          Тя повдигна рамене - не я беше разбрал.
          Излязоха. На пръста му висеше пакетът.
          - Сега? - запита тя нетърпеливо.
          - За мен е голяма радост да се разходя с любима жена и само двама да знаем, че скоро ще ни свърже един нежен взаимен подарък!
          - Господин Токудава, суетата е за парвенюто и сноба!
          - Сразихте ме с един удар! - смути се той. - Никак, никак не мога да ви разбера!
          - Но, моля ви се, аз съм щастлива, нима всячески не давам израз на това?
          - Да, вярно, вярно, благодаря ви, целувам ви ръцете, скъпа! Обаче, позволете ми, имам едно подозрение, смея ли...
          - Говорете спокойно!
          - Всъщност... как ви прави той любовните подаръци?
          - Когато не съм се надявала, той се е обадил по телефона на шивачката, която е обслужвала майка му, а може би и баба му. Тя прави всичко, дори без проба. И винаги излиза хубаво!
          - Маркиз Мол! - въодушеви се японецът. - Госпожо, не играя ли ролята на глупак!
          - О, не, господин Токудава, стремежът ми е той да излезе глупак! Разберете искреността ми!
          Самураят спря. Ръцете му трепереха. Извади пура. Не можеше да я разбере.
          - Може би схващам най-сетне - промълви той, - липсата на деца обезсмисля семейното щастие.
          Тя се засмя гръмко:
          - Четири момчета имам, господин Токудава!
          - И как не ви личи! - възкликна той.
          - Една от тайните на това традиционно семейство! - намръщи се тя.
          А той не може да разбере защо тя се мръщи и на това, че е заразила младостта и свежестта си.
          - Как, извинете - обърка се той, - вие очевидно дължите всичко на съпруга си!
          - Господин Токудава - рече тя нервно, - не разузнавайте и женската природа! Да вървим!
          Но този път японецът прояви твърдост:
          - Благородна госпожо, моля ви за разяснение: защо все пак така страстно желаете да... нали, разбирате ме...
          - Нима навсякъде по света любовниците задават глупавия въпрос "защо все пак"?
          Той протегна умолително ръка. Бяха в една градинка и я покани на самотна пейка - да отдъхнат. Седнаха.
          - Аз... наистина съм много смутен...
          Уплашена, че може изневиделица да я остави, тя рече бързо и припряно:
          - Господин Токудава, но какво има толкоз? Аз съм свободна, нали? Съвременната жена също има своите проблеми, нали? Влюбих се във вас от пръв поглед. Искате да се разплача, искате да ме видите унижена, като повтарям, че съм влюбена, че не мога без вас?
          - А, не, не, моля, благодаря, извинете, почакайте за миг!... Вие... вие нарисувахте един такъв красив образ, смутих се, простете ми!
          - Как красив, но как красив, господин Токудава! Той е традиционален, консервативен. Разбирате ли - той пълни главите на децата, че са войници на отечеството, че имат свещен дълг и всякакви такива старомодни глупости. Той дори им забранява коси, държи да се обличат само в униформите си - разбирате ли, всичко това в един век на космически постижения. Аз чета Селинджър, Камю, Ъпдайк, аз съм за абсолютната свобода, няма Бог, няма дълг, трябва да се живее, господин Токудава, разбрах тази велика мъдрост...
          - Ъпдайк казахте - промълви той удивен, - един такъв слаб автор. При това знаете ли какъв нечист разказ е написал срещу България.
          - Знам, четох го, какво от това, той също е свободен...
          - Но той явно лъже, той просто иска да си пробива път с безчестие.
          - Все едно, какво значение има това? Аз диря интелектуализма...
          Той стана изведнъж, постоя за миг като попарен. И тръгна накъдето му видяха очите - разбрал и той частица от световната мъдрост.
          Тя хукна след него - не разбра какво стана, но беше упорита, тая българска майка юнашка, и гонеше свободата си.
          На пейката остана пакет бельо.

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. февруари 2004 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]