Анита Николова

литературна критика

Литературен клуб | страницата на авторката | за книгите

 

Из дебрите на детската литература

 

Анита Николова

 

 

Корица на книгата

         Разнообразието от литература за деца е по-голямо от всякога, но рядко се появяват литературоведски изследвания, които да коментират силните и слабите страни в детските книги и въобще тенденциите при издаването на детска литература у нас. Симеон Хаджикосев има подобен опит, но изследователят поставя акцента върху конкретни творби от близкото минало, Петър Стефанов прави преглед на детската литература от Възраждането до ХХ век, а статиите по проблема са рядко явление. Книгата „Литературата за деца – промени в завещаното” на Светлана Стойчева, самоопределяща се като сборник статии, се опитва да надникне в света на писаното за деца, като си поставя твърде амбициозната цел да обгледа периода от 30-те години на миналия век и да достигне до обобщение на тенденциите в литературата за деца в наши дни. Тя съдържа 22 самостоятелни статии, подредени хронологично и коментиращи отделни автори и техните творби, които обхващат трите литературни рода. Представени са автори, които пишат както за възрастни, така и за деца, но акцентът е изцяло върху създаденото от тях за най-малките читатели. Книгата е организирана около две ядра – от една страна, тя цели да коментира авторите класици, а от друга, прави опит да очертае детската нагласа към литературата и четенето, интересите на съвременните деца, анализира избора на водещи издателства по отношение на издаваната от тях детска литература, темите и езиковите табута в съвременното писане.
         Светлана Стойчева много внимателно подбира на какво точно да акцентира в своите статии, които не са тематично свързани, но обединени около идеята да представят промените в завещанoто. Тя се спира на онова, което е малко известно, но заслужава да бъде представено на читателите. Такъв е случаят с Иван Цанев – познат предимно като автор за възрастни, докато стиховете му за деца са маргинализирани. Той успява да наложи свой поетичен език, в който детето съвсем естествено е превърнато в „съиграч”. Творбите му са запомнящи се и образни, което създава идеята за „гледане” и „чуване”. Заедно с това поетът поставя изконните проблеми като търсенето на верния път, самотата и съчувствието, които затрогват малкия читател и са сред водещите теми в литературата за деца през 60-70-те години.
         Изследователката се съсредоточава и върху кратките художествени текстове. Пример в това отношение е Дора Габе, позната като поетеса, а всъщност прозата й за деца остава в сянка. Направено е сравнение между отделни нейни сборници, обобщени са основните тематични ядра, потърсено е мястото на детето в тях и връзката му със света. В това отношение единственото, което може да се сметне за недостатък, е преразказът на отделни нейни разкази, но самият анализ го предполага, тъй като без него отделните твърдения биха изглеждали повърхностни.
         Друг любим детски автор, разгледан от Светлана Стойчева, е Емилиян Станев. Неговото творчество за възрастни е разграничено от това за деца. В обсега на вниманието на изследователката са „анималистичните” му разкази, в които е поставен проблемът за отношението на човека към животното – „Майчини тревоги”, „Приятели” и „Чернишка”.
         Като цяло силната страна на книгата „Литературата за деца – промени в завещаното” се изразява в коментара на състоянието на съвременната детска литература. Несъмнено днес тя е много различна, тъй като читателите й имат други интереси и потребности. Детето абсорбира настоящето, а авторите пишат за онова, което би го провокирало. В този случай е много важен и въпросът дали децата могат да разграничат приказния свят, в който всичко е красиво и добро, от реалния? Това е засегнато от авторката и напомня за дискусията дали трябва да се забранят детските приказки, които изкривяват представата на децата за заобикалящия ги свят? В обсега на авторското внимание са и изданията за деца и това доколко са подходящи за тях. В първото десетилетие от новото хилядолетие се издават преди всичко детски списания и книги, посветени на любимите герои от филмите за деца. Наблюдава се и засилен интерес към фентъзи литературата, като промените в тематиката в детската литература съвсем естествено налагат и промени в езика, на който се пишат книгите за деца. Статията „Падат ли табутата?” анализира именно проблема за това как децата се възпитават с любов към табутата, а циничното се изразява посредством детски думички, което е предизвикателство не само за автора, но и за преводача.
         Книгата „Литературата за деца – промени в завещаното” на Светлана Стойчева е опит да се анализира необозримо поле като детската литература, да се представят от друг ракурс известни детски автори, с което можем да се убедим колко (не)познати са те и не на последно място – да се коментират тенденциите в издаването на литература за деца. Именно това е важното, тъй като променената нагласа към четенето ще бъде в основата на развитието на детската литература в бъдеще.

 

 

 

 

 

---

 

 

Светлана Стойчева. Литературата за деца - промени в завещаното. Изд. „Сонм“. София, 2015 г.

 

 

Електронна публикация на 16. февруари 2016 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]