Д-р В. Балджиев

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

XIV.

 

Общи бележки

 

         За да бъдем справедливи, ние неможим да премълчим и някои хубави страни, които макар и да не уравновесяват недостатъците и не придават значение на „Под Игото“, но забулват поне, или отвличат вниманието от основните, капиталните слабости и недостатъци на романът. Тези хубави страни са: увлекателния стил на авторът и някои действително хубави сцени и пасажи, като нпар. сцената между дякон Викентий и отец Йеротей в килията (стр. 306 гл. XII „зелената кесия“), пасажите: „мисията става мъчна“ (гл. XXV стр. 171 Чипевъ), „батареята Зли Дол“ (стр. 182 гл. XXVI); „Стремска долина пламнала“ (стр. 397 гл. XXX). Ала тези хубави страни доказват по ясно едностранчивата способност на г. Вазова: хубав стил и хубави кратки сценички. Дълбокото разбрание на човешката душа, прокарванието в поетически живот на една определена обмислена идеа, свързванието в едно последователно единство проявленията на човешката мисъл към една цел, поетическата конзепция на отделните явления в една разумна последователна комбинация; поетическото съзерцание на действителния мир и поетическото му въспроизвеждание (не рисуване) са неща, които липсват сега на г. Вазова. Ние изложихме горе-долу от какви неизцерими болки страда романа „Под Игото“ и няма защо да ги резюмираме, за да потвърдиме последнята си дума върху това съчинение: защото ако един роман няма определена идея, ако няма обща связ между отделните явления, ако не почива на национална почва, ако не преследва една морална задача, ако действующите лица са сенки и ли срисувани без характер, без душа, без определени качества; то колкото и да се поправя при второ или трето издание, не може да приеме образът на едно художествено произведение и, следователно, не може да служи за утешителен знак на литературен напредък. - Но независимо от това, не утешително е още и обстоятелството, че в редовете на романа се промъква несъзнателно и онова психическо настроение, което отбележихме в отдел XI на настоящето си (взаимо-хвалението и само-хвалението) и което, страх ни е, да не развие повече самомнението в едно поколение, което и така се надварва повече към щеславие, в отколкото дойстойни дела.

 

 

         София, 6-ий Януарий 1896 г.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 25. август 2018 г.
Публикация в кн. „Критика върху „Под игото“, Д-р Васил Балджиев, София, 1896 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]