Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

За „Аномалия“-та и за Людмила Филипова

 

Борислав Гърдев

 

 

      „Аномалия” е шестият успешен роман на Людмила Филипова, който тя издава за последните пет години.
      Той е ефектен и майсторски поднесен технотрилър, разработващ актуални и животрептящи проблеми, които само на пръв поглед са отдалечени от суровото ни ежедневие.
      Припомням само господството на Интернет – възшествието на Антихриста от 1997 г., според Нютоновите пророчества, контролът от военните (Пентагонът) над Мрежата и хората, разработването на свръхтайни и суперскъпи проекти (Етернеум) в името на властта над света и запазване богатството на държави като САЩ в унисон с моментната политико–икономическа конюнктура...
      Романът се чете на един дъх, държи в постоянно напрежение.
      Той е създаден след серизона предварителна подготовка, ровене в архивите, работа „на място на събитието”, с много ентусиазъм и упоритост, чийто успешен резултат е отлят в образите на Айн Соф, Питър Мейн и Даниел Уокър – алтер егото на авторката.
      „Аномалия” е пример за адекватно и експанзивно преследване на пазарния успех в България, за който обединиха усилия „Сиела” и „Ентусиаст”, както и седмичникът с най-голям тираж „Уикенд”, чийто главен редактор Мартин Радославов се оказва шеф и на новото пробивно издателство „Ентусиаст”.
      Рекламната стратегия сработи в столицата, но в провинцията се получи гаф с неритмичното снабдяване с бройки от книгата, което показа, че у нас и най-добрите маркетинг стратегии и намерения все още не могат да сработят пълноценнно, от което логично страдат и издатели, и читатели...
      С романа „Аномалия” Людмила Филипова достига граничен етап в своето развитие, нещо, което личеше още при „Антихтонът на Данте”.
      Очевидно е, че местната литературна й е тясна.
      Тя наистина продава големи за нашите условия тиражи с допечатки, които обаче са пренебрежимо малки за стандартите на Европа, САЩ, Русия.
      Затова компенсира с преводи и заявки за филмови адаптации.
      Още се чудя защо тя не e рискувала да издаде творбата си с такива глобални проблеми и универсални обобщения направо на английски (Как на място звучи послеслова й „Благодарности и малко за мейкинга на „Аномалия”!)
      Та това е най-космополитната й творба, без нито един български герой!
      Явно на нея й тежи ограниченият роден пазар на български език с обедняваща и намаляваща читателска аудитория, за която скоро психологическата бариера от 20 лева за книга ще се окаже непреодолимо препятствие.
      Освен това Филипова предлага зрелищни сюжети, които губят наполовина от въздействието си, затворени принудително в книжно тяло.
      Как да си представим например еуборгите, как да възприемем приключението на Айн Соф, Питър Мейн и Флавио Киджи в Етернеума и да осмислим сблъсъка им с техните виртуални двойници – реплики при Пещерата на седемте спящи в Ефес?
      Сюжетът на „Аномалия” предполага да бъде развит в зрелищен тв сериал, комикс, платформа или ЗD сайън фикшън.
      Това в САЩ може да си го позволи и направи на нужната висота Джеймс Камерън с „Тъмният ангел”(2000 – 2002) и „Аватар”(2009), но в България?!
      Кой ще рискува да вкара нужните инвестиции?
      Защото сега дори видеотрейлърът към романа, дело на Нели Димитрова, умилява и леко дразни със своята очевадна семплост.
      Людмила Филипова вече гравитира към писане на текстове, необходимо допълнение за ефектно, ярко и емоционално разтърсващо мултимедийно суперзрелище.
      Струва ми се, че ако напише ли още един роман в същата стилистика ми ще е по-удачно той да излезе в електронен вариант, като текстът бъде обогатен с визуално пиршество, представено от шеметни трейлъри и приковаващи вниманието ни кратки серии.
      А ако продължи да пише романи в книжно тяло авторката ще трябва да помисли за преодоляването на някои досадни стилистични слабости (чувствително намалели при новия й редактор Пепа Георгиева!) като натрапчиво повтарящи се глаголи (впи, вторачи), правдивото представяне на ретардациите, които не могат да траят минути, а секунди, да не ползва неуместно цитати от филми като „Ледена епоха”3, както и да поработи допълнително по изчистването на средата, в която пребивават нейните герои.
      А може и направо да се обърне към съвременен български сюжет.
      Обнадеждаваща стъпка в тази насока е великолепната й новела „Три шоколадови бисквити”(2011)...

 

 

 

 

 

---

 

Людмила Филипова, „Аномалия“, Изд. „Сиела“, Изд. „Ентусиаст“. С., 2011.

 

 

Електронна публикация на 23. юни 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]