Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Към недрата на човешкото познание

 

Борислав Гърдев

 

 

Корица на книгата, снимка ``Ciela.bg``

      След двегодишен труд продължението на „Мастиленият лабиринт” е вече факт.
      Людмила Филипова довърши амбициозниян си замисъл с втори роман от поредицата, носещ интригуващото заглавие „Антихтонът на Данте”.
      Внушителна като обем – от близо 600 страници, новата творба продължава и довършва интригата, посланията и внушенията, с които бяхме спечелени в „Мастиленият лабиринт”.
      „Антихтонът” е роман-ребус, но и притча.
      Той е пласиран умело, увлекателно, интригуващо, като екшън-трилър и трилър-сайънс фикшън.
      Усвоявайки огромно количество информация от всевъзможни източници от областта на историята, философията, религията, математиката, археологията, медицината и политиката, авторката ни поднася един модерен мултимедиен продукт, разчитащ на нашето въображение и съпричастност, на желанието да запазим в себе си позитивното начало и позабравеният просвещенски патос от големите открития, които тласкат напред развитието на човечеството.
      Напрегнатият сюжет държи читателското внимание до последната страница, но освен чистото забавление, той съдържа в себе си и познание, както за света, който обитаваме, и, който, оказва се, не познаваме, така и за самите нас.
      Като един модерен Индиана Джоунс Вера Кандилова – алтер егото на писателката, упорито търси Центъра на земята, невидимата Десетата сфера, Точката на Данте, Началото на човешката цивилизация, и установява интригуващи и шокиращи факти.
      Оказва се, че Раят е в земните недра, че създателите на нашата цивилизация се страхуват от поредния потоп и че културата, с която трябва да се гордеем като първата – на меандритите – наистина е съществувала на Балканите – в България, Сърбия и Босна.
      Странствайки по света Вера извършва и пътуване към себе си, открива огледалния си двойник в лицето на прсловутия Ариман, с когото всъщност са привличащите се противополжности – Вестителят и Дяволът и дори ражда дете от него – символ на Надеждата и Новото начало, което естествено е наречено Ангел.
      Освен с познанието, което съдържа, романът „Антихтонът на Данте” впечатлява и с богатата си онирическа образност, с внушинелните и запомнящи се картини, които въздействат с кинематографичната си ефективност – особено при срещата на Вера и Ариман със Съвета на скритите в Антихтон, напомнящи поредица от холивудски шлагери, дело на Стивън Спилбърг и Джеймс Камерън.
      „Антихтонът на Данте” е атрактивен и поучителен роман.
      Той ни кара да се вгледаме в себе си, да бъдем толерантни към Другия, Различния, Невидимия, Непознатия, събужда в нас не само вкуса към Голямото приключение, но и към Великото познание, което се достига със страдания и лишения, но и задължително е сгряно от пламъка на любовта.
      Смятам, че това е най-амбициозният и съкровен опус в творчеството ва Людмила Филипова, нейният Голям изстрадан личен проект.
      Тя го осъществи с рядък ентусиазъм и упоритост, с пословична любознателност и с възхитително трудолюбие.
      И същевременно смятам, че като брънка от един по-голям замисъл, започнал от „Червено злато”(2007) и „Стъклени съдби”(2008), дилогията „Мастиленият лабиринт”(2009) – „Антихтонът на Данте”(2010), завършва определен етап от нейното креативно развитие.
      Филипова би могла да продължи по утъпкания път на този вид техно-екшъни с универсално послание, тип Дан Браун, в които българските герои са като кръпки към сюжета, гарантиращи й комерсиален успех и преводи в чужбина заради актуалността и значимостта на продукцията й, но би могла – а си мисля, че е и наложително – да направи завой, завръщайки се към корените, от които тръгна, към героите и проблематиката на „Анатомия на илюзиите”(2006), с които преди пет години безапелационно спечели симпатиите на своите почитатели.
      Изборът е неин.
      А ние ще очакваме с нетърпение следващия й роман.

 

 

 

---

 


Людмила Филипова. Антихтонът на Данте. Изд. „CIELA“. София, 2010

Електронна публикация на 03. май 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]