Борислав Гърдев

литературна и филмова критика

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

НЕПОМРЪКВАЩОТО СИЯНИЕ НА ЗВЕЗДАТА

 

(В памет на Апостол Карамитев – 17 октомври 1923 – 9 ноември 1973)

 

Борислав Гърдев

 

 

      В българското театрално и филмово изкуство е имало звезди и до 9 септември 1944 като Иван Димов, Константин Кисимов, Ружа Делчева…
      Апостол Карамитев бе първата и най-ярка артистична индивидуалност в отрязъка от 1948 до 1973 г. Времето беше сложно и нееднозначно. Такива бяха и успехите, и грешките му. В тези години Апостол завърши ВИТИЗ (1951), утвърди се като театрална знаменитост в серия от романтични - “Ромео и Жюлиета”, “Дон Карлос”, “В полите на Витоша”, “Херцогинята от Падуа”, патетични - “Маскарад”, “Тревога”, “В навечерието”, и драматико-ексцентрични роли - “Скандал в Брикмил”, “И най-мъдрият си е малко прост”, “Службогонци”, “Двама на люлката”, “Варшавска мелодия”, “Цената”, “Монахът и неговите синове”, “Мария Стюарт”, “Хенри Четвърти”, “Кралят на книга шеста”, “Еснафи”. Карамитев участва в първото родно цирково вариете, прави рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, опитва с различен успех късмета си в режисурата - “Машинописци”, “Аз, баба, Илико и Иларион”, преподава във ВИТИЗ, записва в радиото знаменити постановки като “Майка на своите деца”, “Майстори”, “Женитба”, “Обикновено чудо”, събужда сутрин децата с неповторимия си тембър, четейки занимателни приказки в сериала “Весел ранобудник”, и осъществява революция в тв дублажа, озвучавайки блестящо всички роли в знаменития сериал “Форсайтови” (1971) на Доналд Уилсън.
      Не случайно посочвам негови изяви в области, които поради естеството си са или вече история (театърът), или само легенда (работата му със студентите му), или нищо не говорят на днешните млади поколения (радиозаписите). Целта ми е да изтъкна, че без телевизията и киното нямаше да се открои в български мащаби и условия феноменът Карамитев. Защото той и като чувствителност, и като натюрел, и като характер, отразяваше в най-пълна степен квинтесенцията на българския интелигент, на най-доброто и забележителното в националния ни дух, покриващо се с романтичния уклон, скептицизма, горчивата ирония и ярко изявената гражданска целеустременост.
      Знае се, че еволюцията и зрелостта в творческото му развитие тръгнаха от театъра, въпреки, че през 60-70-те години бяхме свидетели на неговото хармонично единство на сцената на Народния театър, на малкия екран и пред филмовата камера. Апостол Карамитев бе еднакво непосредствен и убедителен и в класическия репертоар, и в съвременните пиеси и сценарии. Той експонираше добродетелите на българина, но със същата лекота проникваше в същността и на руснака - “ И най-мъдрият си е малко прост”, англичанина - “Скандал в Брикмил”, американеца - “Смъртта на търговския пътник”, “Цената” и т.н. Бе съвсем естествено утвърденият на първата ни сцена обаятелен и талантлив актьор да участва в изграждането и на родния ни тв театър, и на националното киноизкуство.
      В телевизията ролите му бяха по-скоро допълнение към вече създадения имидж или просто записи на изградени образи на театралната сцена - “Майка на своите деца”, “Болничната стая”, “Смъртта на търговския пътник”, “Скандал в Брикмил”, “Цената”. Оригиналните и запомнящи се изяви бяха малко на брой - “Безплодни усилия на любовта”, “Политикани”, “Новият”, и дълго време се свързваха с драматизациите по Гуляшки - “През една дъждовна есен”, и Лозан Стрелков - “Човекът от досието”, “Разпаленият въглен”, “Не подлежи на обжалване”…
      Най-хубавите си превъплъщения Ап. Карамитев реализира в новелата “Един снимачен ден”, в адаптацията на “Рожден ден” по Драгомир Асенов и в ексцентричните постановки на “Тойфеловата кула” и “Най-достойният”. Мисля, че точно тях биха гледали и днес с любопитство и без ирония телевизионните зрители. Истината е, че за съжаление на малкия екран Апостол не доживя нито водеща роля в популярен сериал, нито успя да разкрие щедрия си талант в завладяващ и запомнящ се тв спектакъл.
      Не беше гладък и постлан само с рози пътят му и в българското кино. Вярно е, че той бе открит за екрана млад, на 28 години, но дълго чарът и непринудеността му бяха използвани спекулативно - “Утро над родината”, “Наша земя”, “Песен за човека”, “Героите на Шипка”, “Нощта срещу 13-ти” и в безпомощни мелодраматично-кичозни продукции от рода на “Легенда за любовта”, “Хайдушка клетва”, “Пътят минава през Беловир”…Но също така е истина, че именно в киното той пръв от поколението си получи възможност за пробив в схемата на соцреализма и създаде витални и жизненоправдиви герои, с които приятно изненада в “Това се случи на улицата” и “Двама под небето”, в привидно непретенциозни комедии, където демонстрира неповторимото си чувство за хумор - “Любимец 13” и “Специалист по всичко”.
      Сега е ясно, че при едно благоприятно стечение на обстоятелствата Апостол Карамитев би се превърнал в конвертируем актьор, би имал престижна кариера поне в германски, италиански и унгарски филми и вероятно би се утвърдил като величина не само за местна консумация. Оправданията за прекършения полет на родната звезда би трябвало да търсим не само в разделното време на студената война, но и във факта, че тогава, когато бяха на мода първите ни копродукции със западни филмови къщи, те или не се осъществиха на нужното ниво, или, участвайки в една от тях Апостол просто нямаше какво да играе (следователят Дамянов в “Малки тайни”)…
      Така остават в нашите спомени върховите му постижения в “Рицар без броня” (вуйчо Георги), “Бялата стая” (Петър Александров) и “Сватбите на Йоан Асен“ (цар Йоан Асен II), до които си позволявам да добавя и недооценената му епизодична изява на Давид Тодоров в амбициозната и охулена на времето сага за гибелта на Ботевата чета “Свобода или смърт”. С тези роли Апостол Карамитев трасира пътя към модерната, интелектуално задълбочена и проникновена интерпретация на филмовия персонаж, с тях той направи блестяща нагледна лекция за висше актьорско майсторство, доказвайки безапелационно, че има неизползван потенциал за още по-отговорни и сложни изяви.
      Остава споменът за театралния чародей Апостол, остават избелелите ленти с великолепните му ексцентрични и трагикомични завоевания на малкия и големия екран, ролите от радиото. Не е много, но се оказва, че за талант като Карамитев и те са достатъчни, за да остане той сред най-големите фигури в националната ни култура. И е похвална инициативата на водещите ни телевизии да показват негови филми - това е един от начините младото поколение да се запознае с големите достижения на първата ни филмова звезда.

 

 

 

Електронна публикация на 22. октомври 2008 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]