Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

За колите, състезанията, приятелството и още нещо

 

Борислав Гърдев

 

 

      От дълги години разграничавам игралната от анимационната продукция на Холивуд.
      Знам, че по-големият брак е в игралното кино, въпреки че и в анимацията десетилетия наред основно доминираха анимационните приказни мюзикъли на "Дисни".
      И все пак там постиженията бяха по-трайни може би защото и процесът по създаване на пълнометражен анимационен филм е много по-трудоемък и продължителен, поради което и гафовете бяха сведени до минимум.
      След дългогодишен монопол "Дисни" бе атакуван от новаторската анимация на новото студио "Пиксар". Стартът даде известният режисьор Джон Ласитър в не толкова близката вече 1995 г., когато на екран излезе прочутият му хит "Играта на играчките".
      Постановчикът заложи на обемната анимация, на атрактивния сюжет, на добре обрисуваните образи, на свежия диалог, динамичното темпо и майсторски пласираната история. Закономерно и "Играта на играчките" се превърна в планетарен мегахит.
      И сякаш за потвърждение, че в изкуството няма нищо случайно сега на екран излиза поредният щедьовър на Ласитър "Колите", в момент, в който "Пиксар" става част от империята "Дисни".
      Ако и да е по-семпъл като сюжет - автори на сценария са Дан Фогълман, Джон Ласитър, Джо Ранфт, Кийл Мъри, Фил Лорин и Йорген Клубин, което може и да се таксува като слабост в анимационната палитра на "Пиксар", "Колите" носи своя емоционален заряд, универсалния патос, характерен за най-добрите американски анимации и, независимо че е дълъг 116 минути, като качество на реализацията си се нарежда непосредствено след "Феноменалните", разбил световния бокс-офис преди две години.
      "Колите" е преди всичко семейно забавление, въпреки че метражът, героите и хуморът му са предназначени основно за по-възрастните зрители.
      Аз не приемам упрека, че филмът не е достатъчно забавен и обаятелен .
      Напротив - ако и в него да липсват хора и животни, той е най-малкото студен и ненужно технизиран.
      Всъщност големият майсторлък, приложен от гениите на "Пиксар"- операторите Джеръми Ласки и Жан-Клод Калаш и художниците Уйлям Коун и Боб Поли е, че са съумели да одухотворят състезателни коли и ветерани на рали-състезанията от 50-те години, които са достатъчно убедителни и ефектни, за да изтръгнат и сълзи от закоравелите ни сърца.
      Колкото до самата история - тя е съвсем обикновена и непосредствено поднесена.
      Състезателната кола Маккуин Светкавицата печели важно рали. Проблемът е,че тя не е единственият победител, а е ескортирана от още двама силни съперници, което налага ново състезание в Калифорния за определяне на окончателния и истински победител.
      По пътя за новото предизвикателство Маккуин слиза от магистралата, арестуван е в малкото градче Радиатор в окръг Карбуратор - забравено от всички и населявано от ветерани от миналото като Сали Карера и Док Хадсън.
      Светкавицата е принуден да асфалтира пътя, минаващ край замрялото градче, което впоследствие се оказва коз за възраждането му, среща любовта в лицето на Сали Карера и дори намира помощник и учител при легендарния Док Хадсън, автошампион от началото на 50-те години.
      Именно той го подготвя за състезанието и намества прекаленото му самочувствие.
      За да се стигне до драматичния финал, в който Светкавицата се отказва от титлата в името на оказаната помощ на пострадалия съперник, спечелвайки овациите на автопубликата и на любимата Сали Карера.
      Джон Ласитър гради умело повествованието на филма, не спекулира с екшън-сцени от напрегнатите гонки по пистата, предвидливо вкарва ретардацията с ареста на Маккуин в гр.Радиатор, за да форсира сюжета с шеметния и много зрелищен финал, който на всичкото отгоре е с обичайната неочаквана развръзка.Незаменими помощници са и актьорите, озвучили продукцията, водени от легендарния Пол Нюман-Док Хадсън.
      Ако и да е предвидим като замисъл, "Колите" носи необходимото настроение, а любовната връзка на Светкавицата и Карера, последното надбягване, както и възраждането на градчето, което е посетено от самия Михаеул Шумахер, изтръгва възторжени зрителски овации.
      "Колите" ще събере очаквания касов сбор - това е ясно. Но той постига и нещо много по-важно - спечелва ни за каузата си, която защитава в рамките на два часа екранно време - а именно, че приятелството и взаимопомощта са много по-ценни от купата и мимолетната слава.
      Това означава, че Джон Ласитър е създал не някакво самоцелно зрелище, а поредният стойностен филм, носещ качественият щемпъл на "Пиксар"и "Дисни".

 

 

 

---

 

„Колите“ („Cars“) САЩ, 2006, реж. и сц. Джон Ласитър, Джо Ранфт

Електронна публикация на 15. август 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]