Борислав Гърдев

литературна и филмова критика

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

„В долината на Давид и Голиат”

 

Борислав Гърдев

 

 

      Неприятен факт е, ако в една и съща година излязат два качествени филма със сходна проблематика.Дори и в САЩ. Това го разбра самият Пол Хагис, който преди две години грабна „Оскара” за най-добър филм със „Сблъсъци” от сигурния победител „Планината Броудбек” на Анг Лий.
      Тази година Хагис загуби с „В долината на Давид и Голиат”, чиято официална премиера бе на 28 септември 2007 г.
      И не защото филма му е слаб. Напротив - той е изумително стилизиран, филигранно направен психотрилър.
      Но излезе в една година с „Няма място за старите кучета” на братя Коен и резултатът е известен на всички. На всичкото отгоре между двете продукции има очевадни прилики - протяжното действие се развива в Ню Мексико, полицейски служител - ветеран, изигран естествено от Томи Лий Джоунс, разследва брутално убийство, а оператор на двата филма е майсторът Роджър Дийкинс. „В долината на Давид и Голиат” обаче губи двубоя.
      Може би защото е прекалено сериозен. Или тъй като е дозирано критичен - бичува недъзите в армията, но накрая героят на Томи Лий Джоунс - сержант Ханк Дийрфийлд благоговейно издига американското знаме на пилона!
      А вероятно и заради липсата си на хумор, който да разведрява прекалено наелектризираната му атмосфера.
      Пол Хагис отново залага на солидната драматургия, явявайки се пълноценен автор на своя филм като сценарист, постановчик и продуцент, а композиторът Марк Ишъм за пореден път демонстрира висша класа в драматично - приглушените композиции, които винаги безупречно пасват на психологическите драми.
      Актьорските играят убедително и с желание.
      А ролите им не предполагат кой знае какви вариации за артистично майсторство.
      И все пак и Сюзън Сарандън - Джоан Дийрфийлд, и Джеймс Франко - сержант Дан Карнели, и Джейсън Патрик - сержант Кърклендър, както и Джонатан Тъкър - Майк Дийрфилд, полагатн похвални усилия да предложат правдиви и достоверни човешки чувства.
      Много силна е изявата на Чарлийз Терон като детектив Емили Сандърс, с която тя за пореден път доказва, че освен кукленска красавица е и забележителен драматичен талант.
      Оркестърът се дирижира безапелационно от Томи Лий Джоунс, артистът , без който, американското кино не може.
      Вярно, за някои играта му ще се стори прекалено суха, сдържана и старомодно ефективна, но това е големият Томи Лий Джоунс, благодарение на когото филмът на Хагис се добра до номинация за „Оскар” за най-добра главна мъжка роля.
      Колкото до интригата и тя е поднесена плавно и постъпателно драматично.
      Бившият полицейски сержант, влизайки в сложни колизии между армията и следствието, ще разбере, че не само големият му син е загинал в Щаба на американските специални части в Германия, но и малкият - Майк, завърнал се от ада в
      Ирак, се е оказал жертва на своите бивши бойни съратници, заклали го затова, че е станал наркотрафикант...
      „Долината на Давид и Голиат” е творба за мъчителното търсене на истината, в чийто процес главният герой, преживявайки катарзис, преоткрива и собственото си аз.
      Абстрахирайки се от досадния финал, той е честен спектакъл, изненадващо безпощаден със своите безкомпромисни обобщения.

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2008 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]